Четенето – 24 години късогледство 2

Четенето – 24 години късогледство The Reading – 24 Years of Myopia 1 ЧЕТЕНЕТО – 24 ГОДИНИ КЪСОГЛЕДСТВО Част 2 Милена Цветкова Софийски университет „Св. Климент Охридски“ Факултет по журналистика и масова комуникация ORCID: 0000-0001-9414-7174 Email: [email protected] THE READING – 24 YEARS OF MYOPIA Part 2 Milena Tsvetkova Sofia University St. Kliment Ohridski Faculty of Journalism and Mass Communication ORCID: 0000-0001-9414-7174 Email: [email protected] Published Reference (Suggested Bibliographic Citation): Цветкова, Милена. Четенето – 24 години късогледство: Част 2. В: Полиграфия (Polygraphy), LXXV (75), 2024, No 1, с. 25-32. ISSN 0204-9953. Tsvetkova, Milena. The Reading – 24 Years of Myopia: Part 2. In: Polygraphy, Vol. 75, 2024, No 1, pp. 25-32. ISSN 0204-9953 Abstract: This study examines the factors and causes of failure in reading among 15-year-old Bulgarian students in the international PISA surveys. The analysis is based on the critical results of seven studies conducted in the European Union in 2000, 2006, 2009, 2012, 2015, 2018, and 2022. The subject of this study is the factors and reasons for the poor reading performance of Bulgarian 15-year-old students in the international PISA studies. The analysis is based on the critical results of seven studies conducted in the European Union in 2000, 2006, 2009, 2012, 2015, 2018, and 2022. In part 2 of the publication in journal “Polygraphy“, the analysis focuses on the following aspects of the contemporary phenomenon of "reading" – "The inability of sociological instruments to reveal the real reading situation", "Reading is not genderless, reading is not unisex", "Reading is not a constant, it mutates", "The lowintelligence claim that young people do not read". The conclusion insists that reading should become the subject of global political decisions in order to remain the most human difference between the reader and artificial intelligence. Keywords: PISA, OECD, Reading literacy, Reading trends, Readers, Education, Bulgaria Четенето – 24 години късогледство The Reading – 24 Years of Myopia 2 Продължение от: Цветкова, Милена. Четенето – 24 години късогледство [The Reading – 24 Years of Myopia]. В: Полиграфия (Polygraphy), LXXV (75), 2024, No 1, с. 25-32 УВОД (INTRODUCTION) Назрял е моментът за пробиване на димната завеса над феномена „четене” в контекста на негативните ежегодни резултати за състоянието на читателските умения (измервани чрез методиките на PISA, PIRLS, TIMSS). Такъв дебат е наложителен и като коректив на неуспешните методологии, предлагани като образователни реформи за начално ограмотяване в четене. Изследването на причините за тази димна завеса е необходимо за осмисляне на мащабното дисперсно и некохерентно научно знание за четенето. Обект на това изследване са факторите и причини за неуспеха в четенето на българските 15-годишни ученици в международните изследвания PISA. Изходна база на анализа са критичните резултати от седем проучвания – 2000, 2006, 2009, 2012, 2015, 2018 и 2022 г. в Европейския съюз. Целта е да разкрие поразличен ракурс към проблемите на читателя и четенето в България, които смятаме, че са наложителни за изследване и ревизия. Задачите са да потърси аргументи и доказателства предимно от комуникационна гледна точка и в изводите на социологически проучвания и да резюмира факторите, които биха могли да са причина за нестихващата тревожност в България относно „масовото нечетене” или прокламирания „спад/срив в четенето”. В част 2 на изследването фокусът е върху следващите аспекти на съвременния феномен „четене” – „Безпомощност на социологическите инструменти да разкрият реалната читателска ситуация”, „Четенето не е безполово, четенето не е унисекс”, „Четенето не е константа, а мутира”, „Нискоинтелигентното твърдение, че младите не четат”. Заключението съдържа настояването четенето да стане обект на глобални политически решения, за да остане най-човешката разлика между читателя и изкуствения интелект. 5. БЕЗПОМОЩНОСТ НА СОЦИОЛОГИЧЕСКИТЕ ИНСТРУМЕНТИ ДА РАЗКРИЯТ РЕАЛНАТА ЧИТАТЕЛСКА СИТУАЦИЯ Четенето – 24 години късогледство The Reading – 24 Years of Myopia 3 Защо твърдим, че социологическите методи са безпомощни да разкрият реалната читателска ситуация? Защо твърдим, че статистическите и социологическите емпирични методи (анкети, допитвания, въпросници, интервюта) дават непълна или изкривена картина на реалния процес „четене”1? Причината е в убедеността ни, че в науката все още липсват знания за природата и технологията на процеса „четене“. Ето някои от непопулярните постановки: 1. Социалните аспекти на потреблението все още не са четене. Статистици и маркетолози не проучват, а и нямат инструментариума да проучат реалното „четене”, а само купуването и притежаването на книги или други обекти за четене. 2. Четенето е изключително умствен процес. За всяко интелектуално действие, а най-вече за задълбоченото четене, е характерно „спиране на поведението“, забавяне, отлагане на реакциите. Ако умееше да се погледне отстрани, четящият би регистрирал отчуждаване между съзнанието и собственото си тяло. В ситуация тук и сега всеки негов наблюдател обаче реално отчита външната му пасивност и „отсъствие“. 3. Четенето е асоциална дейност, при която протича алиенация, откъсване от действителността. Извършва се усамотено, реализира се невидимо (в черепната кутия) и поради това е неконтролируемо. 4. Читателят е почти невидим за социологическия поглед и поради обстоятелството, че задълбоченото пълноценно четене е процес на самообщуване. А важно условие за самообщуването е „социалната изолация“. При него се ограничава количественото участие на субекта в социалния живот и се забавя темпа на усвояване на социалните факти. 5. Усамотеното четене е загуба на социално време и на интелектуална енергия на обществото. Следователно е социално неефективно. 6. Статистическите класации по отделяно време за четене и съревнованието между „четящи” и „нечетящи” нации в света отдавна изгубиха смисъл. Хората от слаборазвитите страни с висок процент неграмотност са политически мотивирани да обявяват гръмко, че много четат. Точно обратното е валидно за икономически напредналите държави, където с грамотност никого 1 Tsvetkova, Milena. Lies of the reader: Disadvantages of the sociological research methods for the study of the reading. In: European Journal of Contemporary Education, 2018, Vol. 7, No. 1, pp. 190-213. E-ISSN 2305-6746. DOI: https://doi.org/10.13187/ejced.2018.1.190 Четенето – 24 години късогледство The Reading – 24 Years of Myopia 4 няма да впечатлиш. Едва ли човекът в развития свят ще си придава важност с времето, употребено в рутинно четене на технически и научни текстове, на справочници, учебници и ръководства. Трудно ще калкулира като специално отделяно време това, което получава чрез печатните медии, което поглъща целодневно и мълчаливо. Ангажираният човек дори не брои четенето от монитора и уебсърфирането, за които все още се твърди, че не са четене. Подсъзнателно модерният човек изхвърля всичко изброено като „текстови шум”, а на въпроса „колко четеш” отсява само времето, което целево е откъснал за четене на „престижни жанрове”, за наложените му от традицията или от класациите с бестселъри четива. С други думи, движението надолу по стълбицата на статистическите проучвания – върху количеството четене, е всъщност „издигане” до нивото на клуба на целеустремените, където четенето не е куртоазия, а има културно и икономическо покритие. 6. ЧЕТЕНЕТО НЕ Е БЕЗПОЛОВО. ЧЕТЕНЕТО НЕ Е УНИСЕКС Когато четенето се отъждествява само с контакта с литература, се появява и естествената колизия между половете читатели. Литературата се чете предимно за удоволствие. А данните на международно ниво показват, че при всички възрасти мъжете четат по-рядко за удоволствие отколкото жените. При момчетата проблемът с четенето е по-сериозен, тъй като свръхактивната им нагласа към информацията и предразположеността им към инструментален, игрови тип четене не откриват магия в предимно „женския” тип четива в училищното съдържание. Тезата за необходимостта от въвеждане в учебното съдържание на действително съществуващото в съвременната „информационна епоха“ многообразие от текстове, а не само художествена литература, и освобождаване на учебните програми от фиксирани за задължително изучаване литературни текстове, се подкрепя от всички експерти методисти, анализиращи четивната грамотност на учениците по данните на PISA 20092. 2 Тезата е подробно разработена и аргументирана от Адриана Дамянова. (Дамянова, Адриана. Как българските ученици да постигат по-убедителни резултати по четивна грамотност. В: Тематични анализи на резултатите на българските ученици при четене в PISA 2009. София, Център за контрол и оценка на качеството на училищното образование, 2011, с. 5-34). Четенето – 24 години късогледство The Reading – 24 Years of Myopia 5 Същият е изводът и в доклада на експертна група на високо равнище по въпросите на грамотността към Европейската комисия (септември 2012 г.)3 – в началното образование в България от десетилетия е неглижирано „мъжкото”, нелитературното четене. Но най-важното е в изводът, който можем да направим за причините за слабите резултати в четенето на 15-годишните ученици от мъжки пол, изнесени от проучването PISA 20094, както и от доклада на Boys’ Reading Commission, показал необичайно негативни резултати от отношението към книгите и четенето при момчетата в 75% от училищата във Великобритания5. През 2010 г. целият ЕС беше обхванат от тревогата, че момчетата са в най-рисковите групи и са все по-изплъзващи се от дидактичен контрол читатели. А ще се окаже, че ключовата причина за неправилен подход към образованието на момчетата е невежеството спрямо пола на четящия мозък. Неврофизиологията свидетелства, че половият подход към начинаещите читатели е далеч от сексизма. Действително при момчетата проблемът с четенето е по-сериозен, тъй като свръхактивната им нагласа към информацията и предразположеността им към инструментален, игрови тип четене не откриват магия в предимно „женския” тип четива в училищното съдържание. В началното образование от десетилетия е неглижирано „мъжкото”, нелитературното четене – четенето се отъждествява само с контакта с литературата. Монополизмът на художественолитературните програми априори дискриминира рационалния, схоластичния, „мъжкия” тип читател. На всичко отгоре – художествената литература е по-трудна от информационните текстове. Всеки има първичен стремеж към информация, но не всеки стига до фазата на тълкуване, разглобяване на мисълта, хващане на схемата на писателя (например в „Ана Каренина”). Натуралният интерес при момчетата сочи към четива с повече картинки и графики, към смешни книги или фактологични книги и енциклопедии. Дали, докато придобиват навик да четат, учениците ще четат книги за вампири, комикси, манга или книги за спорт – няма значение. 3 Експертна комисия на ЕС по въпросите на грамотността: Резюме, септември 2012 г. Люксембург: Служба за публикации на Европейския съюз, 2012. 16 с. 4 Петрова, Светла. Училище за утрешния ден: Резултати от участието на България в Програмата за международно оценяване на учениците PISA 2009. София: Център за контрол и оценка на качеството на образованието, 2010. 178 с. 5 Boys' reading 'a worry in 75% of schools'. In: The Bookseller, 02.07.2012. Четенето – 24 години късогледство The Reading – 24 Years of Myopia 6 Нетипично, но една училищна библиотека в Тексас има клуб, наречен BUBBAs, в който децата четат смешни и дори абсурдни книги като „Отвратително – и ние го изядохме” и „Дупки”, което макар и не особено образователно, предизвиква по ненасилствен път интерес към четенето. Важни за началната читателска култура са и компютърните игри – там те подстрекават към получаване на точна информация – не може да играеш със самолет МиГ 29 или с подводница и да спечелиш играта без да научиш всичко за този самолет и тази подводница. За този премълчаван проблем с момчешкото четене пише и Джеймс Патерсън в книгата си „Средно училище: Най-лошите години в живота ми”. На родителите на момчета Патерсън препоръчва сайта GuysRead.com, където има заглавия и цели секции, озаглавени "роботи", "как да построим нещо", "в космоса, но с извънземни" и "поне една експлозия". Писателят е категоричен, че точно обичаните от момчетата четива като "Световните рекорди на Гинес", "Илюстрирана история на рокендрола на The Rolling Stone" не се приемат с добро око в училище. Същият е изводът и в доклада на експертна група на високо равнище по въпросите на грамотността към Европейската комисия (септ. 2012 г.)6. Безспорни са начините, по които момчетата ще бъдат мотивирани да четат: използването на повече дигитални формати, приспособяването училищното съдържание към техните интереси и по-широк избор по отношение на това какво да четат. Съвсем не е проява на сексизъм настояването на експертите да се привлекат повече мъже в образователния процес, които да служат за модели за подражание сред момчетата. Докладът отделя специално внимание на неравнопоставеността при половете, като посочва като причина различията в мотивацията и активността. Препоръчва се осигуряване на подходящи материали за четене на момчетата – от комикси до канонична литература, от SMS до електронни книги7. От изследванията на PISA се вижда една повтаряща се тенденция – различие на резултатите по четене в зависимост от пола. Момичетата и момчетата четат за удоволствие на първо място списания и вестници, докато на второ място се появява разлика – при момичетата е художествената 6 Експертна комисия на ЕС по въпросите на грамотността: Резюме, септември 2012 г. Люксембург: Служба за публикации на Европейския съюз, 2012. 16 с. 7 Да действаме незабавно: Доклад на експертната група на ЕС по въпросите на грамотността (Кипър, Никозия, 6.09.2012): Резюме, с. 11. Четенето – 24 години късогледство The Reading – 24 Years of Myopia 7 литература, а при момчетата са комиксите8. Момчетата просто имат различни предпочитания към четенето – те се съсредоточават повече върху действието и по-малко върху развитието на героите и взаимоотношенията им, а като цяло предпочитат визуалните медии9. Но най-важното е в извода, който можем да направим за причините за слабите резултати в четенето на 15-годишните ученици от мъжки пол, изнесени от проучването PISA 200910, както и от доклада на Boys’ Reading Commission, показал необичайно негативни резултати от отношението към книгите и четенето при момчетата в 75% от училищата във Великобритания11: момчетата са в най-рисковите групи и са все по-изплъзващи се от дидактичен контрол читатели. И ще се окаже, че ключовата причина за неправилен подход към образованието на момчетата е невежеството спрямо пола на четящия мозък. 7. ЧЕТЕНЕТО Е АНТИМАНИПУЛАЦИЯ И АВТОМАНИПУЛАЦИЯ Съществува твърдение се, че четенето е антиманипулативен филтър срещу манипулации, инсинуации и индоктринации от всякакъв източник – писмен, устен, аудиовизуален. Най-общо основните антиманипулативни филтри при процеса четене са два – богатият читателски опит и интелектът като постоянен „генератор за разбираемост”.12 Но и при тези обстоятелства не всеки от нас може да чете антиманипулативно. Грамотното, възпитаното четене е бавен и лично контролиран процес. Подготвеният читател може да реши да влезе в режим на съзнателна невъзприемчивост, характерна за четене на „слаби” или „съмнителни“ творби. Появата на тази полезна пасивност е своеобразен защитен механизъм, отказ да ставаш мишена на автора, изхождайки от натрупания у теб предварителен опит и вътрешен информационен излишък. „Активната“ пасивност е добра тактика за отпор срещу манипулативни въздействия. 8 Girls read more than boys. In: OECD Observer. [2013]. Available from: http://www.oecdobserver.org/news/archivestory.php/aid/653/Girls_read_more_than_boys.html 9 Asselin, M. Bridging the gap between learning to be male and learning to read. In: Teacher Librarian, 2003, №30, p. 53–54. 10 Петрова, Светла. Училище за утрешния ден: Резултати от участието на България в Програмата за международно оценяване на учениците PISA 2009. София: Център за контрол и оценка на качеството на образованието, 2010. 178 с. 11 Boys' reading 'a worry in 75% of schools'. In: The Bookseller, 02.07.2012. 12 Цветкова, Милена. Четенето – антиманипулативен филтър. София: Gaberoff, 2000. 150 с. Четенето – 24 години късогледство The Reading – 24 Years of Myopia 8 Антиманипулативността при четенето е възможна и когато отделим достатъчно време да разрязваме, разглеждаме, проверяваме влизащите през очите ни съобщения. Филтрирането протича на фази, по алгоритъма на четенето като комуникация. С което искам да кажа, че трябва да се чете именно по алгоритъм. За да не допуснеш текстът да те манипулира, е необходимо да минеш последователно през пет фази – възприемане, разбиране, осмисляне, интерпретиране, проверка с действителността. Поетапното движение по стълбицата на четенето гарантира и поетапно филтриране на манипулациите. Четенето обаче е и автоманипулация. Библиопсихологът Николай Рубакин има постулат, който гласи: съдържанието на текста не е физическа, а психическа категория и колкото са читателите, толкова са и съдържанията на една книга13. Съдържанието действа като реактив или дразнител спрямо рецептивния апарат на читателя. Всеки от нас вижда в изреченията това, което иска или което успява да извлече. Благодарение на свойството „селективност“ човешкото възприятие отсява субективно значимите сигнали от общия информационен фон, прокарва ги през „филтъра на аперцепцията“ и ги превръща в информация „само за мен“. Филтрите на автоманипулацията при четенето са няколко и всички са с индивидуален пропускателен праг: окото, нервната система, полът на мозъка, хормоналното и емоционалното състояние, лингвистичната компетентност, семиотичната компетентност, социалната матрица – навици, предразсъдъци и стереотипи, професионалната принадлежност – тип образование, ниво на професионализма и актуалност на знанията (с настройка за непрекъснато учене или отказ от доучване). Книгите са ателие за уникати – извайват абсолютно различни читатели и несъвпадащи си прочити. Нещо повече. Всеки читател чете едно и също произведение по един начин в даден период и по съвсем различен начин 2 или 20 години по-късно. Читателят подрежда творбата (и нейният автор) върху онова място в скалата на ценностите си, което й е отредил той и само той, а едновременно с това в скалата на времето се изменя и неговата индивидуалност като читател. Резултатът от четенето – споменът за съдържанието на книгата у читателя – е филтриран от личната му психосоциална матрица, схематизиран от 13 Рубакин, Н. А. Что такое библиологическая психология? Ленинград: Колос, 1924. 61 с.; Рубакин, Н. А. Психология читателя и книги. Москва-Ленинград: Госиздат, 1929. 308 с. Четенето – 24 години късогледство The Reading – 24 Years of Myopia 9 личната му памет, идеологизиран от личните му кумири и редактиран от личната му забрава. Днес в социалните мрежи можем да разпознаем уникалните типове читатели, оформили се в практиката на манипулативното четене: безкритично четене (предоверяващи се на писаното слово), късогледо четене (неразбиращи или недовиждащи значенията на думите и смисъла на изреченията), свръхинтерпретиращо четене (влагащи несъществуващ смисъл в посланията), симптоматично четене (symptomatic reading – целящо да открои недостъците на текста) или спекулативно четене (търсещи само несъвършенствата, само фактологичните, печатните и правописните грешки), хейтърско четене и т.н. 8. ЧЕТЕНЕТО МОЖЕ ДА Е ВРЕДНО И ОПАСНО Когато казваме, че книгата е могъща сила, трябва да знаем, че това включва и опасна сила. Книгата е класическо средство за манипулация на грамотните тълпи. Примери за читатели-манипуланти има твърде много, дори само сред литературните герои. Като започнем от класическия пример за Дон Кихот, преминем през душевните състояния на Пушкиновата Татяна („Евгений Онегин”), мадам Бовари или Том Сойер и се спрем на буквализма в поведението на съвременните „сапунени” домакини, „чиклит” дами, „екшън” полицаи и супергерои. Важно е да знаем, че вредите от четенето идват от самия начин на четене. И тези вреди може да са както душевни, така и телесни. На първо място са когнитивните девиации сред читателите, изследвани активно с идеологическа цел в социалистическите страни през ХХ в. Тези отклонения произтичат от разрива между книга и живот, между теория и практика. Зависимостта от четенето и откъсването от действителността ражда такива типове като „книжно мислещи“ и „празно говорещи“. Лошото четене, циничното четене, невъзпитаното четене формира други два девиантни типа: фразьор и човек „с каша в главата“. На второ място са физическите и психическите вреди от четенето. Медиците констатират, че навикът да „гълташ“ книги може да предизвика главоболие. Може да провокира развитие на неврози или неврастения, а би могло да стане и една от причините за телесни заболявания, производни на нарушенията в дейността на нервната система. Лошият начин на четене може да препятства Четенето – 24 години късогледство The Reading – 24 Years of Myopia 16 С други думи, социологическите проучвания се интересуват само от: 1) четенето на книги (не и на други материали за четене); 2) четенето на литература (не и на наука или всякакви нелитературни текстове); 3) четенето за удоволствие (не и за други основни функции). 4) четенето в свободното време (не и в работно или учебно време); Най-лесно можем да се избавим от ограничителното обстоятелството „в свободното време”. Ако четенето трябва да е само удоволствие, би означавало да четем изключително с цел развлечение. Но четенето е комуникация. А комуникацията и на практика, и на теория има не една, а четири функции: информиране, образование, убеждаване и едва накрая – развлечение. Достойна мотивация за читателите е ако четат, за да са в крак със събитията, ако четат, за да правят проучване по тема, ако четат за бизнес или за кариера. Водещите причини за четенето, поне така си мисля, трябва да са потребността от информация, професионалните и учебните нужди, а удоволствието нека остане за почивките и свободното време. Несъгласието ми с твърдението, че „младите не четат”, визира и невежеството спрямо променената медийна рецепция на новото поколение читатели. Старият, „аналоговият” читател е изследван задълбочено още преди индустриалната ера. Опознати са всички негови навици, предпочитания и маниери. Но той е различен от „дигиталния” читател. Актуалният за ХХІ в. интензивен читател е номад, разтоварващ се от разстоянията и от обемите. Недопустимо е да се твърди, че дигиталното поколение е неграмотно или невежо, некачествено или нечетящо. Показателен, в това отношение, е следният случай: В един научен семинар се излъчил кадър с двегодишно момиченце, което си играело с компютъра. То спокойно си сърфирало по менюто, създавало и унищожавало файлове, рисувало картинки, запълвало програми. Специалистите по персонални компютри пояснили, че като имаме предвид, че детето съвсем не умее да чете, демонстрирало 80% ниво на компютърна грамотност, което според тях не е за учудване, тъй като момиченцето се е родило в свят, пълен с Четенето – 24 години късогледство The Reading – 24 Years of Myopia 17 компютризирани връзки и комуникации.25 Писмените форми на комуникация при него не могат да съществуват самостоятелно. Това е мултимодално поколение и то комуникира чрез оркестър от познавателни канали. Тези млади хора виждат отпечатаната морфема в електронна форма. Те обитават акселеративно развиваща се виртуална реалност, холистична медийна среда, в която „изживяват” събитията пакетно, вместо линейно да ги виждат, да слушат и да четат за тях. ЗАКЛЮЧЕНИЕ (CONCLUSIONS) В съгласие с теорията за пластичния мозък на Норман Дойджи26, би трябвало да признаем, че човешкият рецептивен апарат днес интензивно се самообучава и мутира, че книгите и текстовете се възприемат по съвършено нов начин. Днес, в контекста на интернет и виртуалните опции „активно се формира нова композитна фигура: „читател – зрител – слушател“ на книги (текстове), чиято дейност не трябва да се оценява според нормите на миналото – пише руският професор по теория на четенето Юлия Мелентиева. – Необходимо е също да се откажем от наложените в условията на идеологически монолитно общество строги оценъчни характеристики на четенето от желание да унифицираме читателя.“27 Ако едно съвременно дете изобщо не обича хартиените книги, но е ерудирано и говори и пише грамотно и красиво, най-погрешно би било да го заставяме да поглъща информация чрез противоестествени способи. Основният извод от проведения критичен анализ е, че не съществува сблъсък между субкултурите на четене. А ако наблюдаваме сблъсък между поколенията читатели, допускаме, че причината е във взаимните им неграмотности и невежеството относно развитието на четенето. Налице са поскоро неформулирани теми и незасегнати ракурси на четенето, причиняващи срива в резултатите по четивна грамотност според PISA не само в България, а и в целия свят. 25 Цветкова, Милена. Информационна култура: Името на четенето. София: Gaberoff, 2001, с. 73-74. 26 Doidge, Norman. The Brain That Changes Itself: Stories of Personal Triumph from the Frontiers of Brain Science. New York: Viking, 2007. xvi, 427 p. (Дойджи, Норман. Невероятният мозък: безграничните способности на мозъка да се самовъзстановява. София: Изток-Запад, 2009. 358 с.); Doidge, Norman. The Brain’s Way of Healing: Remarkable Discoveries and Recoveries from the Frontiers of Neuroplasticity. New York: Viking, 2015. 432 p. (Дойджи, Норман. Мозъкът лекува: невероятните открития на невропластиката. София: ИзтокЗапад, 2017. 528 с.). 27 Мелентьева, Ю. Чтение: явление, процесс, деятельность. Москва: Наука, 2010, с. 26-33. Четенето – 24 години късогледство The Reading – 24 Years of Myopia 18 В този случай водеща е ролята не на педагозите и менторите, а на хората на науката. Наложително е да се подложат на изследване, например, темите за пола на четенето/читателя (мъжко и женско четене), за пола на писането/на автора (мъжко и женско писане; мъжки и женски текст), за пола на медиатора/учителя (мъжки и женски възприятия и модели на поведение). Важно е четенето да стане обект и на политически решения, за да остане най-човешката ни разлика с изкуствения интелект. ИЗТОЧНИЦИ (REFERENCES) Алфа рисърч: Науката е "слънце" за 21% от българите. В: Клуб Z, 22.05.2018. Available from: https://clubz.bg/68150-alfa_risyrch_naukata_e_slynce_za_21_ot_bylgarite Бродски, Йосиф. Лица с необщо изражение: Нобелова лекция (8 декември 1987). В: Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС; Алма комуникация. 2011, №8. Available from: http://media-journal.info/?p=item&aid=128 Бъркъртс, Свен. Гутенбергови елегии. В: Панорама, 2004, №12, с. 168. Василева, Д. Сравнителен анализ на типовете задачи, използвани в PISA и в обучението по български език. В: Тематични анализи на резултатите на българските ученици при четене в РISA 2009, с. 67. Георгиева, Анна Савова. Читателски профил на учениците от І-ІV клас: Дисертационен труд. Специализиран научен съвет по педагогика при ВАК; Софийски университет „Св. Климент Охридски”, Факултет по начална и предучилищна педагогика. 2007. Да действаме незабавно: Доклад на експертната група на ЕС по въпросите на грамотността (Кипър, Никозия, 6.09.2012): Резюме, с. 11. Дамянова, Адриана. Как българските ученици да постигат по-убедителни резултати по четивна грамотност. Тематични анализи на резултатите на българските ученици при четене в PISA 2009. София, Център за контрол и оценка на качеството на училищното образование, 2011, с. 5-34. Докинс, Ричърд. Себичният ген. София: Унив. изд. Климент Охридски, 1998. Дойджи, Норман. Мозъкът лекува: невероятните открития на невропластиката. София: Изток-Запад, 2017. 528 с. Дойджи, Норман. Невероятният мозък: безграничните способности на мозъка да се самовъзстановява. София: Изток-Запад, 2009. 358 с. Експертна комисия на ЕС по въпросите на грамотността: Резюме, септември 2012 г. Люксембург: Служба за публикации на Европейския съюз, 2012. 16 с. Здравкова, Стойка. Методика на обучението по български език и литература в началните класове. 2. прераб. и доп. изд. София: Унив. изд. Св. Климент Охридски, 1992. 239 с. Зурковски, Пол. Приоритети и взаимоотношения в сферата на информационното обслужване. В: ББИА онлайн, 2015, №6, с. 3–13. Игълтън, Тери. Теория на литературата. Прев. Румяна Рубенова. София: Унив. изд. Св. Климент Охридски, 2001, с. 27, 33. Четенето – 24 години късогледство The Reading – 24 Years of Myopia 19 Издадена оригинална и преводна литература по десетична класификация през 2022 година. Национален статистически институт: Статистически данни: Демографска и социална статистика: Култура. 2023. Available from: http://www.nsi.bg Изследване на четивната грамотност на учениците в VІ клас. Анализ на резултатите. Предг. Светла Петрова. София, Център за контрол и оценка на качеството на училищното образование, Фондация „Заедно в час”, 2014. 82 с. Изследване на четивната и математическата грамотност на учениците в шести клас. ЦКОКУО, 2012. Available from: http://www.ckoko.bg/upload/docs/201301/Analiz_CKOKUO_20.09.pdf Кар, Николас. Под повърхността: Как интернет влияе върху четенето, мисленето и паметта. София: Инфодар, 2012. Маклуън, Маршъл. Да познаем медиите. В: Из историята на филмовата мисъл. Т.1. София, 1986, с. 532-548. Мелентьева, Ю. Чтение: явление, процесс, деятельность. Москва: Наука, 2010, с. 26-33. Петрова, Светла. Училище за утрешния ден: Резултати от участието на България в PISA 2009. София: Център за контрол и оценка на качеството на образованието, 2011. Петрова, Светла. Училище за утрешния ден: Резултати от участието на България в Програмата за международно оценяване на учениците PISA 2009. София: Център за контрол и оценка на качеството на образованието, 2010. 178 с. Рубакин, Н. А. Что такое библиологическая психология? Ленинград: Колос, 1924. 61 с. Рубакин, Н. А. Психология читателя и книги. Москва-Ленинград: Госиздат, 1929. 308 с. Трендафилов, Владимир. Кризата, която обнадеждава: Картографии на днешното литературно поле. София: Сиела, 2009. 276 с. Учебна програма по български език за 6. клас. Учебна програма по литература за 6. клас. Available from: http://www.minedu.government.bg/opencms/export/sites/mon/top_menu/general/edu cational_programs/6klas/be_6kl.pdf Училище за утрешния ден. Резултати от участието на България в PISA 2009. Център за контрол и оценка на качеството на образованието: Доклади. 7.12.2010. Available from: http://www.ckoko.bg/images/stories/book-2010.pdf Христова, Боряна. Необходима е държавна политика в областта на четенето и създаване на центрове в негова подкрепа. В: Агенция "Фокус", 24.05.2011. Available from: http://www.focus-news.net/?id=n1527342 Цветкова, Милена. Информационна култура: Името на четенето. София: Gaberoff, 2001. Цветкова, Милена. Четенето – антиманипулативен филтър. София: Gaberoff, 2000. Acerbi, A., V. Lampos, P. Garnett, R.A. Bentley. The Expression of Emotions in 20th Century Books. In: PLoS ONE, Vol. 8, 2013, No 3, e59030. DOI:10.1371/journal.pone.0059030 Asselin, M. Bridging the gap between learning to be male and learning to read. In: Teacher Librarian, 2003, No 30, pp. 53–54. Allen, Katie. Boys' reading 'a worry in 75% of schools'. The Bookseller, 02.07.2012. Available from: https://www.thebookseller.com/news/boys-reading-worry-75-schools Bragg, Melvyn. 12 Books That Changed The World. London: Hodder & Stoughton, 2006. 372 p. Четенето – 24 години късогледство The Reading – 24 Years of Myopia 20 Campbell, Lisa. FutureBook: mobile gains prominence for social reading. In: The Bookseller, 21.11.2013. Available from: http://www.thebookseller.com/news/futurebook-mobilegains-prominence-social-reading Darnton, Robert. The Case for Books: Past, Present, and Future. Public Affairs, 2009. 219 p. Dewey Decimal Concept. The Library Hotel. New York. 2011. Available from: http://www.libraryhotel.com Doidge, Norman. The Brain’s Way of Healing. Remarkable Discoveries and Recoveries from the Frontiers of Neuroplasticity. New York: Viking, 2015. 432 p. Doidge, Norman. The Brain That Changes Itself: Stories of Personal Triumph from the Frontiers of Brain Science. New York: Viking, 2007. xvi, 427 p. Girls read more than boys. OECD Observer. [2013]. Available from: http://www.oecdobserver.org/news/archivestory.php/aid/653/Girls_read_more_than_b oys.html In the mouth of madness. Directed by John Carpenter; written by Michael De Luca; based on tales of H.P. Lovecraft; produced by Sandy King. London: BBC 1, New Line, 1995. 1 videocassette (90 min.). BBC. Masters, Tim. Author Michael Morpurgo welcomes book technology. In: BBC, 13.07.2010. Available from: http://www.bbc.co.uk/news/10604397 Migoń, Krzysztof. Парадигмы науки о книге двести лет тому назад и сегодня. Knygotyra. 2010, T. 54, p. 47. New Oxford American dictionary. 3rd ed. Ed. by Angus Stevenson, Christine A. Lindberg. Oxford; New York: Oxford University Press, 2010. XXVI, 2018 p. See „Literature”. OECD. Girls read more than boys. OECD Observer. [2013]. Available from: http://www.oecdobserver.org/news/archivestory.php/aid/653/Girls_read_more_than_b oys.html OECD. PISA 2022 Database, Tables I.B1.5.4, I.B1.5.5 and I.B1.5.6. Available from: https://oecdch.art/a40de1dbaf/C875 OECD. PISA 2022 Results: Bulgaria – Factsheets, 05.12.2023. Available from: https://www.oecd.org/publication/pisa-2022-results/country-notes/bulgaria-29d65f4b Prensky, Mark. Digital Natives Digital Immigrants. From On the Horizon. In: NCB University Press, 2001, Vol. 9, No 5. Available from: http://www.nnstoy.org/download/technology/Digital%20Natives%20- %20Digital%20Immigrants.pdf Recommendation concerning the International Standardization of Statistics Relating to Book Production and Periodicals. UNESCO, 19 November 1964. Classification 9-1. Taylor, C. New Kind of Literacy, and the world of visual information. 2003, p. 17. Available from: http://literacies4eigvil_ct2003.pdf Thayer, A., C. Lee, L. Hwang, H. Sales, P. Sen & N. Dalal. The Imposition and Superimposition of Digital Reading Technology: The Academic Potential of E-readers. CHI ACM. New York, 2011, pp. 2917-2926. Tsvetkova, Milena. Lies of the reader: Disadvantages of the sociological research methods for the study of the reading. In: European Journal of Contemporary Education, 2018, Vol. 7, No. 1, pp. 190-213. DOI:10.13187/ejced.2018.1.190. SSRN: http://ssrn.com/abstract=3140890 Tsvetkova, Milena. The shadows of reading: Reasons for the bad results of Bulgarians in PISA studies. In: European Journal of Contemporary Education, 2016, Vol. 17, No. 3, pp. 368-377. Четенето – 24 години късогледство The Reading – 24 Years of Myopia 21 DOI:10.13187/ejced.2016.17.368. URN: http://nbn-resolving.de/urn:nbn:de:0168-ssoar54575-2 University of London Press v. University Tutorial Press. 1916. Unterschiedliche Lesegeräte, unterschiedliches Lesen? Forschungsschwerpunkt Medienkonvergenz legt weltweit einmalige Lesestudie mit neurowissenschaftlichen Ergebnissen zum Lesen auf E-Readern vor. Johannes Gutenberg-Universität Mainz. 12.10.2011. 6 S. Vidyarthi, Neil. Attention Spans Have Dropped from 12 Minutes to 5 Minutes – How Social Media is Ruining Our Minds [Infographic]. In: SocialTimes, 14.12.2011. Available from: http://www.adweek.com/socialtimes/attention-spans-have-dropped-from-12-minutesto-5-seconds-how-social-media-is-ruining-our-minds-infographic/87484 НОРМАТИВНИ РЕСУРСИ: Закон за авторското право и сродните му права. ДВ, бр. 25 от 25.03.2011 г. Закон за висшето образование, 1995, чл. 17, ал. 2, т. 1. МОН. Държавни образователни изисквания за учебно съдържание. Приложение No 1 към чл. 4, т.1, чл. 4, т. 1. МС. Класификатор на областите на висше образование и професионалните направления. Приет с Постановление №125 на МС от 24.06.2002 г. ДВ, бр. 64 от 2.07.2002 г.