Reading - an anti-manipulative filter: Individuality and audiovisual manipulation

СПЕЦИАЛИЗИРАН НАУЧЕН СЪВЕТ ПО СОЦИОЛОГИЯ, ПОЛИТОЛОГИЯ И НАУКОЗНАНИЕ ПРИ ВАК Милена Иванова Цветкова ЧЕТЕНЕТО – АНТИМАНИПУЛАТИВЕН ФИЛТЪР Индивидуалност и аудио-визуална манипулация АВТОРЕФЕРАТ на дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен „доктор” РЕЦЕНЗЕНТИ: Проф. д.ф.н. Иван Стефанов Доц. д-р Христо Бонев София 1999 2 Дисертационният труд с обсъден и предложен за защита от катедра „Библиотекознание, библиография и научна информация” при Филологически факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий’’ Защитата на дисертационния труд ще се състои на ........................... г. от ............................ ч. в Заседателната зала на Института по социология към БАН Материалите по защитата са на разположение на интересуващите се в cт. 206 на Института по социология, ул. „Московска” № 13 А. Цветкова, Милена. Четенето — антиманипулативен филтър: Индивидуалност и аудиовизуална манипулация: Дисертационен труд за присъждане на образ. и науч. степен "доктор". Рец. проф. д.ф.н. Иван Стефанов, доц. д-р Христо Бонев. – София, 1999. - 269 с.; Библиогр. 255-269. (Машинопис). Автореферат: София, 1999. – 18 с. Защитена в СНС по Социология, Политология и Наукознание при ВАК, 18 ноем. 1999. Утв. от ВАК с прот. 12, №6/20.03.2000. Място на съхранение: Централна научно-техническа библиотека Анотация: Представен е комплексен анализ на четенето и неговите възможности за противодействие на аудио-визуалните манипулации като нов изследователски проблем в условията на динамична и пренаситена аудио-визуална среда. Акцентира се върху централната роля на човешката индивидуалност в обществото, като се предлага алтернатива на интелектуално поведение за съхраняване индивидуалността на потребителя на информация. Разкрит е генезисът на манипулативността и антиманипулативността. Извършен е критичен съпоставителен анализ на средствата за комуникация (писмен и аудио-визуален текст), на процесите (четене и аудиовизуално възприемане) и на ефекта от въздействието им, посредством комуникативно-психологичните модели на реципиентите (читател, телевизионен зрител). Трудът въвежда понятията „тълпоид”, „читател – тълпоид”, „тълпогенна култура”, „естетика на тълпизма”. Обособен е комплекс от фактори-филтри, гарантиращи антиманипулативната стратегия на читателя. Tsvetkova, Milena. Reading – an anti-manipulation filter: Individuality and audiovisual manipulation: Dissertation. Scientific Reviewers Prof. DSc Ivan Stefanov, Assoc. Prof. Hristo Bonev. Sofia, 1999. 269 p. [in Bulgarian]. Authors' abstract: Sofia, 1999. 18 p. [in Bulgarian]. Public defense in the Specialized Scientific Council of Sociology, Political Science and Science at the Higher Attestation Commission, November 18, 1999. Approved by the SAC by Protocol 12, No. 6/20.03.2000. Place of storage: Central Scientific and Technical Library – Sofia Anotation: The paper presents a complex analysis of reading and its possibilities of counteracting audio-visual manipulations as a new research problem in the conditions of dynamic and oversaturated audio-visual environment. The central role of human individuality in society is emphasized, and an alternative intellectual behavior is proposed to preserve the individuality of the information consumer. The genesis of manipulativeness and anti-manipulativeness is revealed. A critical comparative analysis of the means of communication (written and audio-visual text), of the processes (reading and audio-visual perception) and of the effect of their impact, by means of the communicativepsychological models of the recipients (reader, television viewer) is made. The work introduces the notions of “crowdoid“, “reader–crowdoid“, “crowdgenic culture“, and “aesthetics of crowdism“. A complex of factors-filters guaranteeing the reader's antimanipulative strategy is singled out. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД Предложеният дисертационен труд поставя в центъра на научното търсене антиманипулативните възможности на четенето. Изследването не пренасочва, нито се стреми към изчерпателност на темата „бъдеще на четенето”, „четенето в информационното общество”. То е преди всичко стремеж за промяна на обичайната гледна точка към познати или по-слабо познати факти, състояния и процеси, за да се разширят пътищата на познание за писмената комуникация и да се открие и докаже вътрешният механизъм на интелектуално действие и противодействие чрез четене. Дисертационният труд се състои от увод, три глави, заключение, бележки в приложение и библиография, в общ обем 269 страници. Библиографският списък съдържа 270 източници, съответно на кирилица и латиница. Посочени са и 15 допълнителни чужди публикации, издирени чрез автоматизирани информационни системи и Интернет. Традиционният съперник на писмената комуникация – телевизионната, отнема в най-голяма степен времето за четене. Защо четенето все повече отстъпва пред другите културни дейности? Защо е толкова лесно да се откажем от него? Защото четенето е придобита свобода, а според Аристотел „вроденото е по-добро от придобитото, защото е по-трудно”1. Настъпващата с информационното общество промяна в читателската ситуация, придружена от опасностите на дехуманизацията и деиндивидуализацията, вече предизвиква специалистите да се замислят как поне отчасти да се съхрани съществуващото статукво. 1 АРИСТОТЕЛ. Реторика. - София: Софи - Р, 1993, с. 67 Индивидуалността не трябва да изчезне, а да придобие нов смисъл в условията на задълбочаващо се различие, изпълнявайки ролята на индикатор в новата разграничителна система на ценностите, които бъдещата цивилизация ще трябва да възприеме, за да оцелее. Четенето би трябвало да защитава и импулсира индивидуалността, т. е. творческата интелектуалност, автономността и антиманипулативността. Среден път няма. На другия полюс е мнимата индивидуалност, непротиводействаща на въздействието. Разработеност на темата. Място в съвременните дискусии Писмеността съществува от хилядолетия. Но, колкото и парадоксално да изглежда, четенето като завършен комуникативен акт не е изследвано напълно. А прояви на съзнание за неговата важност се откриват още в античността, за да се стигне до появата на интердисциплинарния „Център за изследване на четенето” (Center for study of Reading) към Университета в Илинойс (Урбана, Шампейн, Кембридж). В подкрепа на парадокса за недостатъчната проученост на процеса „четене” е необходимо да се добави, че проведеното търсене в автоматизираните бази данни за периода 1984-1997 г., чрез ключовите думи в темата на настоящото изследване, не даде никакъв резултат. Това обстоятелство очерта трудностите, но послужи и като реално предизвикателство за изследване на една непроучена тема. Темата на дисертационния труд все още не е намерила подходящо място в съвременните дискусии. Неразработеността ѝ у нас е причинена, вероятно, от липсата на водеща институция, която да я постави на дневен ред, и наличието на недостатъчно проучени (доскоро отричани) територии на световната научна мисъл. В световен мащаб: от противоречивите измерения на социо-културната, комуникативната и психологическата роля на четенето в съвременното мобилно общество; от силно поляризираните мнения, ориентирани или към „светлото бъдеще на книгата”, или към „новата цивилизация на визуалния код”; от неустойчивостта, динамичните метаморфози в теорията на комуникациите – от господство на т.нар. „куршумена теория”, защитаваща тезата за „манипулираната публика”, до бързата ѝ подмяна с теорията за „упоритата публика”, манипулираща комуникативния акт. Вместо да „предхождат събитията” (Дж Бернал), изследванията на четенето изостават от тях: това е резултатът от бързо променящата се роля на писмената комуникация, движеща се успоредно с динамиката на обществените процеси. Обществена и практическа потребност от изследването Дисертационното изследване е осъществено съобразно условията на прехода към информационно общество. Интерпретирането на темата за кризата в читателската ситуация е по същество изместване на проблемния център от стереотипа за „бягство” от манипулиращата аудио-визуална среда към търсене на път за адаптиране и противодействие. Както всеки писмен текст е „реакция спрямо средата”, в която е създаден, така и писмената комуникация е реакция спрямо установения кръг от културноинтелектуални дейности; апостроф на информационната среда, на новото комуникативно пространство; опит да се преодолее инерцията, прозрение към иманентните потребности на субектите в това пространство Четенето е коректив на модернизираната комуникативност: проявява се като противодействие, дори без да се стреми да разтърсва или да поставя под съмнение социалната нужда от нея. Четенето винаги е предизвикателство: и към социума, и към индивида. Диалектиката на този процес е следната: от волята на индивида идва силата му, а от инерцията на средата – слабостта му; волята лесно преминава в резигнация. Актуална теоретическа необходимост Идеята за „четенето като антиманипулативен филтър” трябваше да бъде извлечена съвсем естествено и логично от цялостното досегашно развитие на търсенията в областта на четенето (чрез достатъчно пълно библиографско покритие) като единствено възможен път да се излезе от сферата на количественото и констативното. Има ли бъдеще писмената комуникация? Ще съхраним ли индивидуалността си в новата аудио-визуална цивилизация? Това са въпросите-ориентири на предприетия анализ. Първоначалният изследователски подход е ретроспективен, т.е. установява се началото на проявявания интерес към човека като индивидуалност, към книгата и четенето, на мислите, изразени от най-древните автори Независимо от времевата дистанция, факт е, че тяхната актуалност се е запазила и до днес, до нашия „информационен век”. Миналото се използва предимно като илюстрация, като повод за изследване на някои смели хипотези, изречени през вековете. Проследени са и мненията на модерни чужди автори (особено на тези, които се издават за пръв път у нас): Г. Льобон. X. Маркузе. X. Ортега-и-Гасет, Д. Рийсман. Е. Фром, Н Бердяев, А. Шопенхауер, К. Г. Юнг, Ел. Канети, М. Хайдегер, Х.-Г. Гадамер, М. Маклуън, А. Тофлър и др. Следва да се отбележи, че не малък брой български учени изследват отделни аспекти на четенето: Петър-Емил Митев, Ст. Каменов. Хр. Бонев, Б. Богданов, О. Сапарев, Ал. Кьосев, К. Каранов и др. Основания за избор на темата Въпреки мозаечния характер на съществуващите изследвания в областта на четенето, или, тъкмо поради това, избраната тема се очерта като твърде актуална. Допълнително основание за избора на темата се откри в редица критични публикации от наши и особено от чужди автори за засилващото се манипулативно въздействие на аудио-визуалната медия: Ж. Бодрияр, Н. Чомски, А. Тойнби, В. Прозт, X. Маркузе, X. Рьол, А. Мол, У. Еко, Дж. Гърбнър, Г. Димитров, Вл. Михайлов, Т. Петев, Ив. Стефанов, М. Пешева и др. Изборът на темата бе провокиран и от анализа на тенденциите в съвременното културно-психологично пространство и на съвременната комуникативна ситуация, особено при условие, че потребителят на информация е принуден да предпочете: книга или телевизия. Всекидневният контакт на съвременния човек с телевизията (и с новите екранни медии) даде основания на различни учени да говорят за „тотална офанзива на визията”, за „кодова революция”. Причината за тази тенденция трябва да се търси в твърде късната ориентация на специалистите към научно-проблемни анализи върху възможностите и обсега на аудио-визуалното въздействие. Изборът на темата е провокиран от мотива да се потърси изход от настоящата криза в читателската ситуация на базата на постановките на Е. Фром – „бягство от свободата”, на Ел. Канети – „страх от изолация и съприкосновение с Другия”, на Ж. Бодрияр – за „симулакрума”, на М. Маклуън – „средството е съобщението”, на концепцията за „комуникационна екология” (Н. Постман, Ф. Майор, Дж. Гърбнър, Вл. Михайлов и др.)2 2 Вж. ЗЕМЛЯНОВА, Л. М. Процесс глобализации СМИ и культура// Вестник Моск. Унив. Сер. 10, 1998, Обект и предмет на изследването Ситуацията на четенето в информационното общество се осмисля дотолкова, доколкото е нужно в изследване, което има за обект комуникативното пространство, представено от писмената и аудиовизуалната комуникация, в цялата им сложност и многоплановост. Изборът на обектите за съпоставителен анализ е монтиран от няколко факта: 1) от общата сфера на функционирането им; 2) от общото поле на въздействието им (върху една и съща аудитория), 3) от синхронността на въздействието им (успоредното участие на потребителя в двата типа комуникация). Интересът е насочен към субективната страна на тези процеси, т.е. предмет на непосредствено теоретическо внимание е човешката индивидуалност на реципиента в комуникативното пространство. Преимущественото място на човека като фактор определя хуманната насоченост на дисертационния труд, а характеристиката „индивидуалност” – социалната и философската му актуалност. „Културната и политическата криза днес – пише Е. Фром – се дължи не на факта, че има твърде много индивидуализъм, а на това, че разбирането ни за индивидуализма се оказа празна приказка. Победата на свободата е възможна единствено, ако демокрацията се развие в общество, където личността е цел и смисъл на системата, където леността не е подчинена на някаква външна сила или манипулирана от нея3. Основен проблем Противодействие се търси само след въздействие, само в условия на № 2, 44-54; МИХАЙЛОВ, Вл. Предизвикателството на аудио-визуалните комуникации. – София: НБУ, 1996, 42-69; МОНЧЕВ, Н. Иноватика: Информац. Проблеми. – Благоевград: ЮЗУ „Н. Рилски”, 1996, 42-44 3 ФРОМ. Е. Бягство от свободата. – София: ИК „З. Стоянов”, 1993, с. 267. на основния проблем. Прокарано е разграничение между понятията „информационно общество” и „интелектуално общество” („общество на знанието”) на базата на приетите в труда определения за „информация” и „знание”, при което се защитава тезата, че т.нар. „информационно общество” може да породи същите тенденции, водещи до формирането на тълпата. Противоречието „информационно робство и манипулиране - информационно равновесие и антиманипулативност” се разрешава посредством анализа на два проблема: 1) вътрешният информационен комфорт на субекта при нарушено равновесие „реципиенткомуникационна среда” и 2) аудио-визуалното въздействие върху индивидуалността и ефектът на това въздействие върху индивидуалното съзнание. Информационният взрив, характеризиращ нашето съвремие, се оказа особено благоприятна почва за упражняване и манипулиране на поведението и мисълта – факт, който обуславя необходимостта от извеждане на субективния фактор като решаващ за еволюцията на обществото. Омасовяване на индивидуалното съзнание може да настъпи и в резултат на „информационна радиация”, разпръсквана от все по-обилното участие на техническите средства в комуникативното пространство. В днешно време не без основание се твърди, че е немислимо развитието на човека като мислещо същество чрез масовото общуване, използващо технически посредници (Ал. Мол. Дж. Гърбнър, Дж. Гълбрайт, Ж. Бодрияр и др.). Със своята прозорливост ни респектира и мисълта на Достоевски: „Там, където образованието започва с техника, никога няма да се роди Аристотел”. Колкото по-съвършени стават комуникационните средства, толкова по-съвършени оръжия стават те в ръцете на манипулаторите. Колкото по-активно се обграждаме с новите продукти на цивилизацията, толкова по-„цивилизационно” сме манипулирани Или, манипулативността е белег и на свръхтехнологизираните общества. Точка 4. на втора глава (с. 92-112) поставя акцент върху отговор на въпросите: що е текст и как той служи на манипулацията? Какви са манипулативните възможности на аудио-визуалния текст? (до нива, необходими за съпоставителния анализ с писмения текст), с цел да се изведе тезата, че аудио-визуалната комуникация има по-силно негативно манипулативно въздействие от писмената комуникация. Първите две глави създават необходимите предпоставки за преход към Трета глава на изследването: „Четенето – антиманипулативен филтър” (с. 117-220). Изходно начало на разсъжденията са въпросите: какво е бъдещето на индивида в условията на злоупотреби с „властта да се информира” и принудителния интелектуален интегризъм в аудиовизуалното пространство? Какво ще се случи с човешката индивидуалност, когато правото ѝ на информация се превръща в принудително начало, а интелектуалната ѝ свобода се подменя с принудителна необходимост? Как новата комуникационна ситуация влияе върху читателската ситуация от края на XX век? Защо четенето може да бъде ефикасен антиманипулативен и уравновесяващ метод за информационна „хигиена” на човешката индивидуалност? Обособените три основни точки: 1. Средството за междуиндивидуална комуникация. 2. Четенето като комуникация и процес за запазване на информационното равновесие. 3. Читателска индивидуалност Читател - телевизионен зрител, - следват логиката на изследвания проблем: средство - процес - субект. Изложението е насочено първо към анализ на средството, тъй като е приета Маклуъновата теза, според която спецификата на средството е основен фактор в комуникативната верига. Приложението на постановката, че всяка комуникация е и манипулация, налага обстоятелството, че всеки текст, като „тълкуващо отношение” или „субективен образ на социалното”, има потенциални възможности за манипулация. В този смисъл се извършва анализ и на негативно манипулиращия писмен текст, т.е. на „масовия” текст, обслужващ потребностите на тълпата (1.5). както и на превъплъщението на писмения текст в аудио-визуална версия (1.6). Тъй като четенето е уникален, субективен творчески процес, се изгражда относителен вариант на същността му. С цел да се осъществи комплексен анализ на информационно-трансформиращата роля на четенето, се разглежда комуникативно-психологическия му модел. Процесът „четене” се изследва под формата на междуиндивидуална комуникация, като алтернативна интелектуална дейност сред изобилието на манипулативни стратегии в комуникативното пространство. За предмет на конкретния анализ се приема всеки писмен (художествен и нехудожествен) текст. Колизия не съществува както между средствата, така и между процесите на комуникация. Бъдещето на четенето зависи от неговия субект, т.е. човекът-читател носи тази социо-културна отговорност, поради което в основата на изследванията на „четенето” трябва да се постави читателското поведение. В кризисни ситуации, особено днес. когато четенето все повече се превръща в „осъзната обективна и субективна трудност”, на преден план излиза методологическата необходимост от изучаване на нетипичните стратегии за комуникативно поведение. В центъра на изложението (на точка 3.) е поставен комуникативно-психологическия модел на читателя, а за целите на съпоставителния анализ е въведен съответния модел на телевизионния зрител, при което е изключена фигурата на професионално-критичния наблюдател, провел своята подготовка отново като читател. Днес се забелязва появата на ново поколение: третото телевизионно, аудио-визуалното, безкнижното. Тази тенденция може да се окаже фатална за интелектуалните устои на информационното общество. Моментът на селекция е ключов в мотивацията на индивида при пренагласата за избор на комуникативно поведение. Затова е предложена интерпретация на математическата формула на Уилбър Шрам, посредством която се установяват причините за така актуалния отказ от четенето и за едностранната ориентация към аудиовизията (с. 188-189). След проведения съпоставителен анализ на ниво основни психични процеси при субектите в двата типа комуникация, са очертани два извода: 1) телевизионен зрител, който не е читател, е на път да осъществи интелектуален регрес, т.е. да се доближи до тълпите от дописмената, устно-зрелищната цивилизация: 2) в аудио-визуалната цивилизация потребителят на информация лесно може да пропусне етапа на ограмотяване в четмо и писмо, с което, обаче, несъзнателно би се превърнал в манипулант на иконичността и вербалността. След получената от съпоставителния анализ представа за позитивите и негативите на писмената и на аудио-визуалната комуникации, с чувство на социална отговорност и с хуманен ангажимент, се предлага вариант на „противодействие на въздействието”, на интелектуално поведение за съхраняване на индивидуалността. ОБОБЩЕНИЕ И РЕЗУЛТАТИ В контекста на всеки дискурс „авторът убеждава, читателят преценява” (сентенция, свързана с проблематиката на дисертационния труд). С оглед да се постави интерпретационна граница на изследването, защото, както всеки текст, е предразположено към „отворено четене” (У. Еко), може да се обобщят в структурния вид възможностите на четенето за филтриране на манипулативни послания: 1) богатият читателско-комуникативен опит и формираният вътрешен информационен излишък служат успешно за информационното уравновесяване на читателя със средата; 2) класическите писмени текстове, като най-богатия фонд от културни кодове, най-подходящото средство за генериране на културни ценности, позволяват културтрегерство без „посредничество” и „нормативност” и формират богата индивидуална култура, осигуряваща свобода за прекодиране и антиманипулативност; 3) високата информационна култура на читателя гарантира неговия богат тезаурус, висок интелект и умения за превод на чужди културни кодове – важни антиманипулативни филтри; 4) информираността на читателя е белег на интелектуалната нагласа за филтриране на полезното и новото; за селективност на възприятията, изразяваща се в критичност, предпазване от дисонантни комуникации, съзнателна невъзприемчивост; за освобождаване от ненужна информация с помощта на въображението (като своеобразен „компенсаторен механизъм” и „организатор” на закономерности); 5) като интелектуално-познавателен процес, четенето осигурява субективно отмерен темп за интелектуални анализи, за следене на логическите аргументи и за откриване на ирационалните моменти в комуникативния акт; 6) четенето притежава уникален комплекс от функции, неутрализиращи негативните манипулативни интервенции: индивидуализираща, контраконформистка, информационноуравновесяваща (или екологична), антиципираща, евристична (стимулираща мисловната дейност към открития и осъществяване на иновации); 7) пълноценното, поетапно четене осигурява и поетапно филтриране на информацията; 8) автокомуникацията, характерна за усамотеното четене, представлява сигурна бариера пред манипулаторите от външната среда; 9) рекомуникацията (повторното четене) е важен антиманипулативен метод на реинформиране; 10) алтернативата „да бъдем”, т.е. да съществуваме, да знаем, да мислим и да творим, е реално осъществима посредством писмения текстови свят. Тъй като „четящото общество” трябва да бъде съхранено и в условията на „информационното общество”, като практически извод настоящият дисертационен труд предлага умело да се съчетава ценността на традиционните с перспективността на модерните комуникационни средства. Ако понятието „динамичен стереотип” се интерпретира в контекста на информационното общество, изводът е, че интелектуалното развитие на индивида трябва да съчетава новите принципи на „ускорение” и „адхокрация” (преходност) със заварените нравствени принципи и традиционни ценности. В този смисъл: писменият текст трябва да изпълнява ролята на „стереотипното”, т.е. трайното, устойчивото и консервативното у човека, качествено определеното, без което той не би съществувал, а обществото би се разпаднало. Стимулът за промяна и усъвършенстване, т.е. „динамичното”, без което настъпва девалвация на интелектуалните умения, принуждава индивидуалността да се уравновесява с динамиката на новата технологична среда. Или, съобразно обекта на настоящото изследване: съзнателно, целенасочено и селективно аудио-визуално потребление и много четене – най-рационалната комбинация за модерния свят на медиите. Това трябва да е пътят, чрез който може да се преодолее пренебрежителното, подценяващото отношение към писмената комуникация, което в социо-културната сфера подменя реалността чрез манипулация с визуални ценности и затваря обективното разбиране на ценността „четене” за бъдещи научни изследвания. Може да се изрази надеждата, че опитът за реабилитация на писмената комуникация, чрез релацията „индивидуалност – аудиовизуална манипулация – четене” е убедителен. СПРАВКА ЗА ПРИНОСИТЕ В ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД 1. Дисертационният труд представлява комплексно изследване на недостатъчно разработен проблем, с общокултурна и социална актуалност: проблемът за четенето в условията на аудио-визуалната среда, поставен в качествено нова ситуация и в нов аспект. 2. Развита е нова научна идея: четенето като противодействие на аудио-визуалната манипулация, с оглед съхраняване индивидуалността на реципиента. 3. Чрез критичен анализ на комуникативните и манипулативните процеси и на ефекта от въздействието им в релацията „четене – аудиовизуално възприемане” е обособен комплекс от фактори-филтри, гарантиращи антиманипулативната стратегия на читателя. 4. Обоснована е възможността за интелектуално оцеляване на индивидуалността и за реабилитация на писмената комуникация, при гарантиран минимум от четене. За целта е изграден вербален модел и понятие за „информационно равновесие” на индивида в контекста на направлението „комуникационна екология”. 5. Представена е нова интерпретация на писмения текст като „субективен виртуален образ на действителността” и средство за междуиндивидуална комуникация; на четенето като „индивидуална херменевтична творческо-конкретизираща и евристична дейност” и нова категоризация на читателя (читател–индивидуалност, читател–тълпоид, читател–зрител).