A historical review of appendicitis: from ancient civilizations to modern treatment

СП. ХИРУРГИЯ • J. SURGERY 3'2025 Vol.89 Issue3 Online ISSN: 3033-151X, Print ISSN: 0450-2167 https://bgss.eu/ DOI: 10.5281/zenodo.17379892 1 ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД НА АПЕНДИЦИТА: ОТ ДРЕВНИТЕ ЦИВИЛИЗАЦИИ ДО СЪВРЕМЕННОТО ЛЕЧЕНИЕ Пенчо Тончев Медицински университет - Плевен A HISTORICAL REVIEW OF APPENDICITIS: FROM ANCIENT CIVILIZATIONS TO MODERN TREATMENT Pencho Tonchev Medical University – Pleven Pencho Tonchev, (https://orcid.org/0000-0002-9213-748X) ADDRESS FOR CORRESPONDENCE: Pencho Tonchev Medical University – Pleven St. Kliment Ohridski 1 Bulgaria, Pleven, ZIP 5800 е-mail: [email protected] DOI: 10.5281/zenodo.17379892 Received: 17 Aug 2025; Accepted: 19 Sep 2025; Published: 17 Oct 2025 Copyright: © 2025 by the authors. Published by Bulgarian Surgical Society, Sofia, Bulgaria. https://bgss.bg This article is an open access article distributed under the terms and conditions of the Creative Commons Attribution (CC BY 4.0) license. СП. ХИРУРГИЯ • J. SURGERY 3'2025 Vol.89 Issue3 Online ISSN: 3033-151X, Print ISSN: 0450-2167 https://bgss.eu/ DOI: 10.5281/zenodo.17379892 2 ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД НА АПЕНДИЦИТА: ОТ ДРЕВНИТЕ ЦИВИЛИЗАЦИИ ДО СЪВРЕМЕННОТО ЛЕЧЕНИЕ [BULGARIAN] РЕЗЮМЕ Апендицитът е едно от най-честите хирургични спешни състояния, чието разбиране и лечение преминават през хилядолетна еволюция. Още древните цивилизации — египетска, гръцка, индийска и китайска — описват състояния, наподобяващи остър апендицит, без да познават анатомията на апендикса. През Ренесанса анатомите Леонардо да Винчи, Беренгарио да Карпи и Везалий първи го описват, а през XVIII в. Клаудиус Амианд извършва първата апендектомия. Решаващият пробив настъпва през 1886 г., когато Реджиналд Хийбър Фиц доказва ролята на апендикса като източник на възпаление и въвежда термина „апендицит“. В следващите десетилетия хирургията се усъвършенства, а въвеждането на анестезия, антисептика, антибиотици и лапароскопия променя прогнозата. В съвременната ера се обсъжда нехирургичното лечение с антибиотици при неусложнен апендицит. Историята на заболяването отразява развитието на медицинската наука – от догматични предположения до научно доказани стандарти. КЛЮЧОВИ ДУМИ апендицит, история на хирургията, анатомия, апендектомия, лечение ВЪВЕДЕНИЕ Апендицитът, възпалението на червеобразния придатък, е най-честата коремна хирургична спешност в световен мащаб. Неговата история е завладяващо пътешествие през медицинската еволюция, белязано от анатомични открития, усъвършенстване на диагностиката и лечебни дебати. В продължение на векове състоянието е било неправилно диагностицирано, често смесвано с възпалителни процеси на сляпото черво, наричани "тифлит" или "перитифлит". Този доклад проследява историята на апендицита от най-ранните му предполагаеми случаи в древните цивилизации през ключови развития в Европа и Северна Америка до модерната ера на лапароскопската хирургия и антибиотична терапия. Историята на апендицита не е просто медицинска хроника, а разказ за това как научното разбиране, технологичният напредък и клиничната смелост се събират, за да победят някога смъртоносна болест. ДРЕВНИ И СРЕДНОВЕКОВНИ ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ Данни сочат, че апендицитът е засягал хората хилядолетия наред. Прегледите на египетски мумии са разкрили адхезии (слепвания) в дясната долна коремна област, предполагащи предишно възпаление на апендикса (Уилямс, 1983). Древните гърци, включително Хипократ и Аретей от Кападокия, описват клинични сценарии на абдоминални абсцеси и перитонит, които вероятно са включвали случаи на перфориран апендицит, макар че са липсвали анатомичните познания да идентифицират конкретния източник (Хамил и др., 2014). Други древни медицински текстове както на Аюрведата, така и на Традиционната китайска медицина (ТКМ) описват състояния с клинични прояви, които са поразително сходни с тези на острия апендицит. СП. ХИРУРГИЯ • J. SURGERY 3'2025 Vol.89 Issue3 Online ISSN: 3033-151X, Print ISSN: 0450-2167 https://bgss.eu/ DOI: 10.5281/zenodo.17379892 3 В Аюрведата: Древните аюрведски текстове споменават състояния, които се проявяват със симптоми, много близки до тези на острия апендицит, като например: • Силна коремна болка (особено в долната дясна част на корема, въпреки че първоначалната болка може да е около пъпа) • Треска • Гадене и повръщане • Загуба на апетит. Аюрведските термини, които често се свързват с проявата на апендицит, включват: • "Антар Видрадхи" (Antar Vidradhi): Този термин се отнася за вътрешен абсцес. Симптомите на вътрешен абсцес, включително локализирана болка, подуване, треска и системни признаци на инфекция, съвпадат с по-късните етапи или усложненията на острия апендицит. • "Пита Капха Гулма" (Pitta Kapha Gulma): "Гулма" се отнася за коремна туморка или тумороподобно състояние. Когато се свърже с Пита (дошата, представляваща огън и метаболизъм, свързана с възпаление) и Капха (дошата, представляваща вода и земя, свързана със слуз и подуване), може да опише възпалително коремно състояние с болка. • "Ундука Шотха" или "Ундукапучча Шотха" (Unduka Shotha / Undukapuchcha Shotha): "Ундука" или "Ундукапучча" е терминът, идентифициран от някои учени като отнасящ се до апендикса. "Шотха" означава възпаление. Следователно, "Ундука Шотха" би се превело като възпаление на апендикса. Аюрведското разбиране често приписва такива възпалителни състояния на дисбаланс в телесните "доши" (фундаментални енергии), по-специално на влошаване на Пита дошата, която управлява храносмилането и метаболизма и може да доведе до възпаление и инфекция. Натрупването на "ама" (токсини) поради неправилно храносмилане също се счита за допринасящ фактор. В Традиционната китайска медицина (ТКМ): ТКМ също описва състояния със симптоми, характерни за острия апендицит. Найчесто използваният термин е "Чан Юн" (Chang Yong), който се превежда като "чревен абсцес" или "чревен карбункул". Клиничната проява на "Чан Юн" в текстовете на ТКМ включва: • Внезапна коремна болка, която често започва около пъпа или в горната част на корема и по-късно се локализира в долната дясна част на корема (класически признак на апендицит). • Треска. • Гадене и повръщане. • Болезненост на корема, особено от дясната страна. • Запек или понякога диария. • Бърз пулс. Теорията на ТКМ разглежда такива състояния като резултат от фактори като: • Застой на Чи (виталната енергия) и Кръв. • Натрупване на Влага-Топлина в червата. • Хранителни нередовности, водещи до обструкция и възпаление в червата. СП. ХИРУРГИЯ • J. SURGERY 3'2025 Vol.89 Issue3 Online ISSN: 3033-151X, Print ISSN: 0450-2167 https://bgss.eu/ DOI: 10.5281/zenodo.17379892 4 Специфична акупунктурна точка, Лануей (Lanwei, EX-LE-7), разположена на крака, се използва традиционно за диагностициране и лечение на симптоми, приличащи на апендицит. Следователно, въпреки че анатомичното разбиране и патологичните обяснения се различават от съвременната медицина, както древните аюрведски, така и китайски медицински системи ясно са разпознали и документирали синдроми с клинична картина, силно напомняща на острия апендицит, като са се съсредоточили върху характерната картина на abdominalна болка, треска и хранителни разстройства. ПРОСВЕЩЕНИЕТО: АНАТОМИЧНО ОПИСАНИЕ И РАННО РАЗПОЗНАВАНЕ В продължение на над дванадесет века западната медицина разчита основно на анатомичните учения на Гален (129–216 сл.н.е.), чиято работа се основава предимно на дисекции на маймуни и прасета – видове, които нямат апендикс. Следователно органът остава неописан в класическите медицински текстове. Първото известно изображение на апендикса се намира в анатомичните рисунки на Леонардо да Винчи от 1492 г., въпреки че те са публикувани едва през 18 век (Уилямс, 1983) СП. ХИРУРГИЯ • J. SURGERY 3'2025 Vol.89 Issue3 Online ISSN: 3033-151X, Print ISSN: 0450-2167 https://bgss.eu/ DOI: 10.5281/zenodo.17379892 5 Италианският анатом Джакомо Беренгарио да Карпи получава признание за първото писмено описание на апендикса през 1521 г., който той нарича "additamentum" (Хамил и др., 2014). Андреас Везалий допълнително илюстрира структурата в своя основополагащ труд, *De Humani Corporis Fabrica* (1543). СП. ХИРУРГИЯ • J. SURGERY 3'2025 Vol.89 Issue3 Online ISSN: 3033-151X, Print ISSN: 0450-2167 https://bgss.eu/ DOI: 10.5281/zenodo.17379892 6 18-ти век бележи повратна точка с първите ясни патологични описа на заболявания на апендикса. През 1711 г. немският хирург и анатом Лоренц Хайстер извършва публична дисекция на труп и описва почернял, перфориран придатък със свързан абсцес, правейки извода, че възпаление може да възникне в този орган. Въпреки това точно наблюдение, то има малко незабавно въздействие върху клиничната практика. Първата документирана апендектомия е извършена през 1735 г. от Клодий Амаянд, хирург от френски произход, работещ в Англия. Той оперирал 11-годишно момче със скротална херния и фекална фистула, откривайки апендикса в херналната торба, пробит от игла. Амаянд лигирал и премахнал апендикса, и пациентът се възстановил след месечна реконвалесценция (Хамил & Хил, 2016). Този случай, макар и успешен, бил инцидентна находка по време на коремна операция и не бил умишлена операция за апендицит. Последващите доклади за аутопсии през края на 18-ти и началото на 19-ти век, включително тези на Джон Паркинсън (1812) и Франсоа Мелие (1827), продължили да свързват перфориран и гангренозен апендикс с фатален перитонит. Мелие дори предполага възможността за хирургическа намеса, но идеите му били до голяма степен пренебрегнати, отчасти поради влиятелната опозиция на барон Гийом Дюпюитрен в Париж, който приписвал възпалението в дясната илиачна ямка предимно на сляпото черво.Той казвал «Je me suis trompé, mais je me suis trompé moins que d’autres chirurgiens. » ("I have been mistaken, but I have been mistaken less than other surgeons.") XIX-ТИ ВЕК: РАЗРЕШАВАНЕ НА ЗАГАДКАТА И ПОЯВАТА НА ХИРУРГИЧНО ЛЕЧЕНИЕ Средата на 19-ти век полага основите на съвременното лечение на апендицита с появата на анестезия (1840-те) и антисептика (Листър, 1867). Хирурзите стават все по-смели в изследването на коремната кухина. Хенри Ханкок (1848) в Лондон и Уилард Паркър (1867) в Ню Йорк съобщават за успешно дрениране на апендикуларни абсцеси, защитавайки хирургия, преди абсцесът да се оформи и да "сочи" към повърхността. СП. ХИРУРГИЯ • J. SURGERY 3'2025 Vol.89 Issue3 Online ISSN: 3033-151X, Print ISSN: 0450-2167 https://bgss.eu/ DOI: 10.5281/zenodo.17379892 7 Критичният момент настъпва през 1886 г., когато Реджиналд Хебър Фиц, патолог в Харвардския университет, представя своя основополагащ доклад, "Перфориращо възпаление на червеобразния придатък", пред Асоциацията на американските лекари. Фиц систематично анализира 257 случая, убедително демонстрирайки, че придатъкът е първичният източник на повечето възпаления в дясната долна коремна област. Той въвежда термина "апендицит" и, най-важно, застъпва ранното хирургично премахване на апендикса (Фиц, 1886). Това представяне се счита за определящия момент, в който апендицитът е разпознат като отделно клинично състояние. След работата на Фиц, хирурзите започват да извършват апендектомии с нарастваща честота. Сред пионерите са: • Абрахам Гроувс (1883): Извършва първата умишлена апендектомия за остър апендицит в Северна Америка на 12-годишно момче в Фергюс, Онтарио. • Лоусън Тейт (1880): Премахва гангренозен придатък на 17-годишно момиче във Великобритания. • Томас Мортън (1887): Съобщава за успешна апендектомия с дренаж във Филаделфия. Две ключови фигури стандартизират диагностиката и хирургичния подход. През 1889 г. Чарлз Макбърни описва точката на максимална болезненост при апендицит, сега известна като "точка на Макбърни". През 1894 г. той публикува описание на -разделящия мускулите "решетъчен" разрез (gridiron incision), който минимизира риска от херния и става стандартният отворен подход (въпреки че приоритет за разреза се дава и на хирурга от Чикаго Луис Макартър). НАЧАЛОТО НА 20-ТИ ВЕК: СТАНДАРТИЗАЦИЯ И КРАЛСКИ СЛУЧАЙ Лечението на апендицита е допълнително усъвършенствано от хирурзи като жон Б. Мърфи в Чикаго, който настояващо защитава незабавна операция и отчита хиляди случаи, и Алберт Окснър, който насърчава консервативен "изчаквателен" режим за генерализиран перитонит, за да позволи локализиране преди операция – протокол, покъсно стандартизиран с английския хирург Джеймс Шерен като режим на ОкснърШерен. Профилът на апендицита е драматично издигнат през 1902 г., когато Сър Фредерик Трийвс, известен лондонски хирург, оперира крал Едуард VII. Кралят развива апендикуларен абсцес само дни преди планираната си коронация. Трийвс казва на неохотния монарх: "Тогава, сър, ще отидете като труп", убеждавайки го да се подложи на операция. Трийвс дренира абсцеса в Бъкинъмския дворец, и кралят се възстановява СП. ХИРУРГИЯ • J. SURGERY 3'2025 Vol.89 Issue3 Online ISSN: 3033-151X, Print ISSN: 0450-2167 https://bgss.eu/ DOI: 10.5281/zenodo.17379892 8 напълно, отлагайки коронацията си с шест седмици. Това събитие прави апендицита и неговото хирургично лечение широко известни и приети от обществеността. XX -ТИ ВЕК И СЛЕД ТОВА: АНТИБИОТИЦИ, ЛАПАРОСКОПИЯ И НОВИ ДЕБАТИ 20-ти век доведе до драматично намаляване на смъртността от апендицит, дължащо се на няколко фактора: • Флуидна ресуситация: Подобрено разбиране на патофизиологията. • Антибиотици: Въвеждането на сулфонамиди през 1930-те и пеницилин през 1940-те предостави мощен помощен метод на хирургията, особено за сложни случаи. • По-безопасна анестезия: Продължаващи усъвършенствания в техниката. Голяма хирургична революция настъпва през 1980 г., когато Курт Сем, немски гинеколог, извършва първата лапароскопска апендектомия. Първоначално посрещната със скептицизъм, техниката намери метеоритен възход в популярността поради предимствата на намалена постоперативна болка, по-кратки престои в болница и по-добра козметика, като до голяма степен замести отворената операция. Началото на 21-ви век видя възраждане на стария дебат: хирургия срещу антибиотици. Множество рандомизирани контролирани проучвания демонстрираха, че неусложненият остър апендицит може да се лекува успешно само с антибиотици при значителна част от пациентите (напр., проучването APPAC), с честота на рецидиви от около 39% за пет години. Това измести парадигмата, принуждавайки преоценка на над вековна хирургическа догма и давайки на пациентите роля в процеса на вземане на решения. СП. ХИРУРГИЯ • J. SURGERY 3'2025 Vol.89 Issue3 Online ISSN: 3033-151X, Print ISSN: 0450-2167 https://bgss.eu/ DOI: 10.5281/zenodo.17379892 9 ХРОНОЛОГИЯ НА КЛЮЧОВИ СЪБИТИЯ В ИСТОРИЯТА НА АПЕНДИЦИТА | Година Събитие Ключови фигури Значение ок. 1500 пр.н.е. Адхезии в египетски мумии - Най-ранни предполагаеми доказателства за заболяване на апендикса. 1492 Апендиксът е изобразен в анатомичен чертеж Леонардо да Винчи Първа известна илюстрация на апендикса (непубликувана). 1521 Първо писмено описание на апендикса Беренгарио да Карпи Анатомична идентификация на органа. 1543 Апендиксът илюстриран в De Humani Corporis Fabrica Андреас Везалий Допълнително анатомично описание. 1711 Описание на перфориран апендикс с абсцес при аутопсия Лоренц Хайстер Първа ясна патологична връзка между апендикса и възпалението. 1735 Първа документирана апендиктомия (инцидентна) Клодий Aмаянд Успешно премахване на перфориран апендикс, намерен в хернална торба. 1812 Аутопсия, свързваща fecalith и перфорация със смърт Джон Паркинсън Допълнителни посмъртни доказателства. 1827 Предложение за хирургично лечение на апендицит Франсоа Мелие Ранно, пренебрегнато предложение за оперативно лечение. 1848 Първа умишлена лапаротомия за дрениране на апендикуларен абсцес Хенри Ханкок Ранна успешна хирургична намеса. 1886 Въвеждане на термина "апендицит"; защита на ранната хирургия Реджиналд Хебър Фиц Знаково представяне, определящо заболяването и неговото лечение. 1889 Описание на "Точката на Макбърни" Чарлз Макбърни Ключов диагностичен знак. 1894 Описание на достъпа Макбърни/ Макартър Стандартизиран хирургичен достъп, намаляващ заболеваемостта. 1902 Апендиктомия на крал Едуард VII Фредерик Трийвс Широко публикуван случай, който популяризира операцията. 1980 Първа лапароскопска апендиктомия Курт Зем Въвеждане на минимално инвазивна техника. 2000те Рандомизирани проучвания за антибиотична терапия при неусложнен апендицит Различни (напр., APPAC) Предизвикаха столетния стандарт на незабавна хирургия за всички случаи. СП. ХИРУРГИЯ • J. SURGERY 3'2025 Vol.89 Issue3 Online ISSN: 3033-151X, Print ISSN: 0450-2167 https://bgss.eu/ DOI: 10.5281/zenodo.17379892 16 The decisive moment came in 1886 when Harvard pathologist Reginald Heber Fitz presented “Perforating Inflammation of the Vermiform Appendix”, analyzing 257 cases and proving the appendix as the primary source of right lower quadrant inflammation. He coined the term appendicitis and advocated early surgical removal—marking the true beginning of modern management. Soon after, intentional appendectomies became common: • Abraham Groves (1883): first deliberate appendectomy in North America. • Lawson Tait (1880): removed a gangrenous appendix in Britain. • Thomas Morton (1887): successful appendectomy with drainage in Philadelphia. Two prominent surgeons standardized the diagnosis and surgical approach. In 1889, Charles McBurney described the point of maximum tenderness in appendicitis, now known as "McBurney's point." In 1894, he published a description of the muscle-splitting "gridiron" incision, which minimized the risk of herniation and became the standard open approach (although Chicago surgeon Louis McArthur also took precedence over the incision). EARLY 20TH CENTURY: STANDARDIZATION AND THE ROYAL CASE The treatment of appendicitis was further refined by surgeons such as John B. Murphy in Chicago, who strongly advocated immediate surgery and reported thousands of cases, and Albert Ochsner, who promoted a conservative "watchful waiting" regimen for peritonitis to allow localization before surgery—a protocol later standardized by the English surgeon James Sheren as the Ochsner-Sheren regimen. The profile of appendicitis was dramatically raised in 1902 when Sir Frederick Treaves, a prominent London surgeon, operated on King Edward VII. The king developed an appendicular abscess just days before his planned coronation. Treaves told the reluctant monarch, "Then, sir, you will go as a corpse," persuading him to undergo surgery. Treaves drained the abscess at Buckingham Palace, and the king made a full recovery, postponing his coronation by six weeks. This event made appendicitis and its surgical treatment widely known and accepted by the public. СП. ХИРУРГИЯ • J. SURGERY 3'2025 Vol.89 Issue3 Online ISSN: 3033-151X, Print ISSN: 0450-2167 https://bgss.eu/ DOI: 10.5281/zenodo.17379892 17 THE 20TH CENTURY AND BEYOND: ANTIBIOTICS, LAPAROSCOPY, AND NEW DEBATES The 20th century saw a dramatic reduction in mortality from appendicitis, due to several factors: • Fluid resuscitation: Improved understanding of the pathophysiology. • Antibiotics: The introduction of sulfonamides in the 1930s and penicillin in the 1940s provided a powerful adjunct to surgery, especially for complex cases. • Safer anesthesia: Continued improvements in technique. A major surgical revolution occurred in 1980 when Kurt Sem, a German gynecologist, performed the first laparoscopic appendectomy. Initially met with skepticism, the technique experienced a meteoric rise in popularity due to the advantages of reduced postoperative pain, shorter hospital stays, and better cosmetology, largely replacing open surgery. The beginning of the 21st century saw a revival of the old debate: surgery versus antibiotics. Multiple randomized controlled trials have demonstrated that uncomplicated acute appendicitis can be successfully treated with antibiotics alone in a significant proportion of patients (e.g., the APPAC trial), with a recurrence rate of about 39% at five years. This has shifted the paradigm, forcing a reevaluation of over a century of surgical dogma and giving patients a role in the decision-making process. СП. ХИРУРГИЯ • J. SURGERY 3'2025 Vol.89 Issue3 Online ISSN: 3033-151X, Print ISSN: 0450-2167 https://bgss.eu/ DOI: 10.5281/zenodo.17379892 18 TIMELINE OF KEY EVENTS IN THE HISTORY OF APPENDICITIS | Year Event Key Figures Significance ca. 1500 BCE Adhesions in Egyptian mummies — Earliest evidence of appendiceal disease 1492 Appendix depicted anatomically Leonardo da Vinci First known illustration 1521 First written description Berengario da Carpi Anatomical identification 1543 Depicted in De Humani Corporis Fabrica Andreas Vesalius Expanded anatomical knowledge 1711 Perforated appendix described at autopsy Lorenz Heister First pathological link 1735 First documented appendectomy Claudius Amyand Successful incidental removal 1812 Autopsy linking fecalith and perforation John Parkinson Postmortem evidence 1827 Proposal for surgical treatment François Melier Early surgical insight 1848 First laparotomy for drainage Henry Hancock Early operative management 1886 Term “appendicitis” introduced Reginald Heber Fitz Defined the disease entity 1889 Description of McBurney’s point Charles McBurney Diagnostic landmark 1894 Description of surgical incision McBurney/MacArthur Standard open approach 1902 Appendectomy on King Edward VII Frederick Treves Public acceptance of surgery 1980 First laparoscopic appendectomy Kurt Semm Beginning of minimally invasive era 2000s RCTs on antibiotic therapy Various (APPAC) Paradigm shift in management CONCLUSION The history of appendicitis stands as a testament to medical progress. From an unrecognized, fatal condition, it has evolved through anatomical discovery, pathological clarification, and surgical innovation into a routinely managed disease with excellent outcomes. Its journey reflects the triumph of observation and science over dogma—illustrated by Dupuytren’s errors and Fitz’s insight—and the continuing evolution seen in modern debates over nonoperative treatment. As Jean-Baptiste Alphonse Karr wrote in 1849, “plus ça change, plus c’est la même chose” (“the more things change, the more they stay the same”). The history of appendicitis is both one of revolutionary change and cyclical debate—all in pursuit of better patient care. СП. ХИРУРГИЯ • J. SURGERY 3'2025 Vol.89 Issue3 Online ISSN: 3033-151X, Print ISSN: 0450-2167 https://bgss.eu/ DOI: 10.5281/zenodo.17379892 19 КНИГОПИС/REFERENCES 1. Fitz, R. H. (1886). Perforating inflammation of the vermiform appendix; with special reference to its early diagnosis and treatment. American Journal of the Medical Sciences, 92, 321-346. 2. Hamill, J. K., Liley, A., & Hill, A. G. (2014). Historical aspects of appendicitis in children. ANZ Journal of Surgery, 84(5), 307-310. 3. Hamill, J. K., & Hill, A. G. (2016). A history of the treatment of appendicitis in children: lessons learned. ANZ Journal of Surgery, 86(10), 762-767. 4. Streck, C. J., & Maxwell, P. J. (2012). A brief history of appendicitis: familiar names and interesting patients. The American Surgeon, 78(10), 105-107. 5. Williams, G. R. (1983). Presidential address: a history of appendicitis. With anecdotes illustrating its importance. Annals of Surgery, 197(5), 495-506. 6. Young, P. (2014). La apendicitis y su historia [Appendicitis and its history]. Revista Médica de Chile, 142(5), 667672. 7. Bollinger, R. R., et al. (2007). Biofilms in the large bowel suggest an apparent function of the human vermiform appendix. Journal of Theoretical Biology, 249(4), 826-831.