Educational technology for preparing student teachers for teaching folklore tales
Abstract
The study presents an educational technology designed for student teachers at Dobrich College. It delineates the objectives of academic training for teaching folk tales, the activities implemented to achieve these objectives, and the outcomes measured according to specific criteria. The three components of the competency framework are described, along with the methods employed in academic training, the procedures and necessary resources, and the organizational forms used during seminar exercises. Each element of the technology is substantiated, and some are illustrated by examples of the educational resources utilized.
Full text
54 ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕХНОЛОГИЯ ЗА ПОДГОТОВКА НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ ЗА ПРЕПОДАВАНЕ НА ФОЛКЛОРНИ ПРИКАЗКИ МАРГАРИТА ХРИСТОВА EDUCATIONAL TECHNOLOGY FOR PREPARING STUDENT TEACHERS FOR TEACHING FOLKLORE TALES MARGARITA HRISTOVA Abstract: The study presents an educational technology designed for student teachers at Dobrich College. It delineates the objectives of academic training for teaching folk tales, the activities implemented to achieve these objectives, and the outcomes measured according to specific criteria. The three components of the competency framework are described, along with the methods employed in academic training, the procedures and necessary resources, and the organizational forms used during seminar exercises. Each element of the technology is substantiated, and some are illustrated by examples of the educational resources utilized. Keywords: Educational technology, competencies, folk tale, primary level, methods, procedures В българската образователна система е прието представянето на учебното съдържание по даден учебен предмет да следва спираловидния принцип, според който информацията се поднася на децата с надграждане. В първия етап на училищното образование по предмета Български език и литература стои началното ограмотяване, а на финала в частта „Литературно обучение“ – литературно образованата личност. От 1. до 4. клас тази образованост се постига чрез изучаване на фолклорни и литературни текстове, а в 5. клас в програмите са включени и митологични текстове като представителни за първия етап на словесността. По думите на Румяна Йовева „словесното
55 изкуство позволява в най-голяма степен да се осмислят ценностите на човека, а четенето и изучаването му обуславя най-непосредствено и в най-голяма степен създаването на хармонична личност“ [1, с. 206]. Фолклорното слово и в частност приказките имат неоспоримо влияние върху развитието на детето. Как това влияние да бъде максимално благотворно, е проблем на педагогиката и на методиката. Една от целите на академичната подготовка на студентите е изграждането на компетентни педагози, способни да възпитават и образоват чрез уроците за изучаване на народни приказки, народни песни, пословици, поговорки и гатанки и на литературни творби. Предметът на предложената статия е подготовката на студентите педагози за преподаване на фолклорната приказка. Целта е изложение на елементите на технологията през трите компонента в структурата на компетентностите, като се посочат методите, използвани в академичното обучение, процедурите и необходимите ресурси, както и формите на организация на работата със студентите. Предложената образователна технология се прилага в семинарните упражнения по дисциплината Методика на обучението по български език и литература в Колеж-Добрич. Постигането на заложените в учебните програми по литература в начален етап цели под формата на компетентности като очаквани резултати е пряко свързано с подготовката на учителите, преподаващи роден език и литература. Дисциплините, които я обезпечават в КолежДобрич, са три: „Детска литература“, „Литературознание“ и „Методика на обучението по български език и литература“, като последната предполага консолидация на знанията и уменията от първите две. Относно учебното съдържание по литература началният учител се ръководи от учебната програма. Извличането на очакваните резултати от заниманията с
56 фолклорни приказки според спираловидния принцип оформя следната картина, проследима от долу нагоре: Знания, умения, отношения в 4. клас ✓ Разпознава диалог и монолог в приказката. ✓ Открива връзката между мотивите и действията на приказните герои. ✓ Открива взаимовръзката между епизодите в развитието на действието. ✓ Сравнява случки и герои. Знания, умения, отношения в 3. клас ✓ Съпоставя постъпките на героите и нравствените им качества. ✓ Открива описание на външния вид на приказните герои и на обстановката. ✓ Разграничава описание от повествование. ✓ Интерпретира приказката чрез участие в игри и сценични форми. Знания, умения, отношения във 2. клас ✓ Ориентира се в последователността на епизодите в приказката. ✓ Открива повторението в конкретни народни приказки. ✓ Разбира въпроси в съдържанието и го доказва с адекватни отговори. Знания, умения, отношения в 1. клас ✓ Разпознава приказки. ✓ Преразказва кратки народни приказки. ✓ Ориентира се в случката. ✓ Ориентира се в илюстрациите към приказката. Преди да представим елементите на технологията в настоящото изследване, правим следното терминологично уточнение: приемаме, че образователната технология е съвкупност от теоретични и практически знания, методи, процедури и технически средства за планиране на цели, на дейности за постигането им и оценяване на резултатите от тях [6, с. 241]. Създаването на такава технология изисква систематично приложение на ресурси и целенасочено методическо действие по схема. По своята същност това е реализиране на компетентностния подход в академичното обучение, което цели да подготви бъдещите
57 учители за актуалната им роля на медиатори на информационния поток в динамичните взаимодействия в класната стая. Обучението трябва да е организирано така, че студентите не само да усвояват знания за фолклора, литературата, методиката на преподаване, но и да развият умения за интегрирането им при подготовката и реализацията на уроците по литература. При академичното образование на студентите педагози съчетаваме логоцентричната (директно обучение) с интерактивната технология (споделено участие на преподавателя със студентите) в рамките на лекционните и семинарните занимания по методика на обучението по български език и литература. Чрез интерактивността обучаваните подобряват своите социални умения, както и своите способности да оценяват информацията. Емперико-центричната технология, при която се създава собствен опит чрез активно преживяване и участие в обучителните събития и дейности, може да се реализира най-рано при стажантската и текущата педагогическа практика. Тук представяме елементите на технологията, методите на обучение в академична среда, нужните ресурси, приложимите процедури и формите на организация на работа със студентите. Елемент на технологията (знания/ умения/ нагласи) Метод на обучение Ресурси/ процедури Форма на организация на работата 1. Знания за трите етапа на словесността. Знания за фолклора и проекциите на митологичното мислене върху него Лекция и беседа; съпостави телен метод; „Flash“ метод Съпоставителн а таблица. Изследователска задача за съпоставка на мит, фолклор и литература Пленарна сесия; самостоятелно учене На студентите се предоставя ресурс, чрез който в съпоставителен план да се проследят характеристиките на трите етапа на словесността по редица от критерии: • идеологическа ориентация на общността;
58 • форма на създаване и битуване; • среда на разпространение; • начин на възприемане; • степен на сакралност; • достоверност; • авторство; • тематични ядра. След рефлексията се прилага „Flash“ метод, при който основната информация се представя като кратки отговори на въпроси, последвано от взаимно оценяване.
59 Елемент на технологията (знания/ умения/ нагласи) Метод на обучение Ресурси/ процедури Форма на организация на работата 2. Знания за функционирането на приказките, за „пътуващите сюжети“ и за ролята на разказвача Лекция, беседа Запознаване с фолклорни и етнографски изследвания. Съпоставителен анализ на приказки със сходни сюжети. Пленарна сесия; самостоятелно учене Според Александър Панов [4, с. 136] приказката е механизъм за възстановяване на индивидуалната справедливост. За разлика от други форми на устната словесност – епос, сказание, песен, обред, които съхраняват основните ценности на колектива и утвърждават установените правила за живеене – приказката поставя под съмнение установените социални норми, за да ги види от гледна точка на индивидуалната справедливост. Починалият родител в традиционното общество често се заменя с нов, за да бъдат отгледани децата и да бъдат опазени домът и семейното имущество. Пристигането на мащеха, пастрок или доведени сестри и братя обаче често ражда конфликти, които са жизненоважни за отделния индивид. В приказката, макар и само илюзорно, ощетеният герой успява да се избави от злото и да получи своята награда. За разлика от мита, достоверността при приказките не е строга. Между разказвач и слушатели съществува негласната договорка, че разказаното е измислица, а не безусловна истина. Затова съществуват и специфични за началото и края формули: „Имало някога някъде“, „Имало едно време“, „Живели някога…“ и „ …и аз бях там, и аз пих, и аз се веселих“. Приказният модел е разказ в отговор на въпроса: „Какво би станало, ако желанията можеха да се сбъдват?“. И макар да става ясно, че е създаден условен
60 свят, разказвачът утвърждава универсалните ценности, а героят на приказката служи като образец за подражание. Приказката е един от пътищата, през които словесността минава, за да постигне модерната представа за условна художествена литература. Тъй като в читанките съществуват фолклорни български и чужди приказки със сходни сюжети, студентите трябва да познават концепцията за „пътуващите сюжети“, т.е. основните тези на миграционната школа на Т. Бенфай. Има идентични приказки, запазена е основната структура или морална поука, но се откриват разлики в конкретна обстановка и второстепенните детайли. Такива приказки засягат универсални човешки теми, конфликти или житейски ситуации – например трудолюбие и мързел, мъдрост и глупост, любов и загуба, героизъм и малодушие, приятелство и предателство. Примери за текстове със сходни сюжети са българската народна приказка „Златното момиче“ и немската авторизирана приказка „Госпожа Снегиня“; българската народна приказка „Примък-измък“ и албанската „Мързеливата Мария“; Езоповата басня „Овчар шегаджия“ и българската народна приказка „Лъжливото овчарче“. Елемент на технологията (знания/ умения/ нагласи) Метод на обучение Ресурси/ процедури Форма на организация на работата 3. Знания за жанровите особености на фолклорната приказка Доклад по задание; беседа Въз основа на читателския си опит и знанията, придобити в прогимназиалната степен на образование, студентите синтезират особеностите на жанра. Семинарно упражнение/ групова работа В началното училище се изучават приказки за животни, битови и вълшебни приказки. Изследването на жанровата специфика произлиза от нуждите за подреденост,
61 ориентация и ефективен познавателен процес. Обобщава се теоретична информация за група сходни обекти, представянето на която предхожда изучаването на текстовете. При първия вид приказки животните и техните взаимоотношения са алегория на човешкия свят. Чрез типизация се градят представи за добро и зло. Битовите приказки разказват за случки от ежедневието на обикновените хора и така се представят семейните отношения и родовите ценности. Сполуката е постигната със свои сили или с помощта на семейството. Обикновено няма свръхестественост. Доброто е възнаградено, а неморалността – наказана. Вълшебните приказки имат клиширано начало и край („имало едно време…“; „… и заживели щастливо“). Основните послания са отправени чрез главния герой и преодоляването на изпитанията, пред които се изправя. Често се намесват вълшебни помощници. Героят получава награда заради проявени качества и затова се превръща в пример за подражание. В семинарните упражнения по методика на обучението по литература се създават навици за прилагане на типологичния метод в уроците в началното училище. Познаването на жанровата типология предполага определени очаквания за текста, предложен за изучаване. Коментира се доколко очакванията се оправдават в конкретния текст. Студентите имат възможността и да проучат дидактически технологии за запознаване с особеностите на приказния жанр. Такава широкоприложима технология предлага Румяна Танкова [7, с. 196-198]. Процесът на изучаване преминава през три етапа:
62 Първи етап Откриване и записване на жанровите специфики на народните приказки. При изучаването на фолклорните приказки учениците действат от позицията на читатели. Втори етап Прилагане на знанията за жанровата специфика. Учениците действат от позицията на изследователи и прилагат жанровия модел (който са представили под формата на карта или постер) в предложени за изучаване нови приказки. Трети етап Създаване на собствени текстове от същия жанр. Когато познават основната сюжетна схема на приказките и типовете герои (герой пред изпитание, вредител и помощници), учениците могат да съчиняват свои приказки, т.е. за действат от позицията на автори. Изследването на общата сюжетна схема оформя следния модел: ➢ начално благополучие; ➢ нарушаване на благополучието; ➢ изпитания пред главния герой; ➢ преодоляване на изпитанията; ➢ възстановяване на благополучието на ново ниво. В приказките се съхраняват някои от митологичните вярвания. Ако приказките за животни активизират древните тотемистични виждания за връзката между животните и човека и честите аналогии между тях, то във вълшебните приказки много често сюжетът е построен върху мотива за пътуването – в чужда земя, в т.ч. и в долната или горната земя. Приказният герой (който може да се оприличи на културния герой от митовете) напуска своето пространство и навлиза в непознатото, където действат други закони, и след поредица от изпитания той се изкачва до социалния връх чрез сватбата си с царската дъщеря (сватба на главната героиня с принца). Осмислянето на този модел подпомага интерпретацията на литературни творби, в които е проектиран.
69 Подготовката и реализирането на литературните уроци в началното училище предполага студентите педагози да са придобили основни умения за създаване на проект да изучаване на конкретна фолклорна приказка, т.нар. „дизайн на урок“. Те се изграждат по време на семинарните упражнения по методика, при самостоятелното изготвяне на план-конспекти на уроци и публичната им защита. Генерирането предпоставя наличието на знания за: целите, методите и похватите на литературното обучение, за видовете уроци; за макрои микроструктурата на всеки от видовете, за анализ и интерпретация на фолклорния текст, за творческо поднасяне на темата и за обосновано приложение на наученото по време на урока. А това означава преподаващият литература за деца да може да формулира ясно посланието на приказката. Елемент на технологията (знания/ умения/ нагласи) Метод на обучение Ресурси/ процедури Форма на организация на работата 9. Умения за формулиране на нравственото послание на приказката беседа, демонстрация Работа с фолклорни текстове – приказки и пословици. Групова работа, самостоятелна работа Както вече споменахме, водещата цел на заниманията, посветени на фолклорните текстове в началния етап, е да се открият универсалните представи за добро и зло, за красиво и грозно, за истина и лъжа. Посланието на приказката може да е ясно формулирано като финална реплика на разказвача или да е вплетено в думите на главния герой, но понякога то трябва да бъде извлечено от сюжета или от поведението на героите – главни и второстепенни. И тъй като това в голяма част от случаите изисква абстрактно мислене, водеща е ролята на учителя, който синтезира посланието или трасира пътя на учениците до синтезния му израз. Често поуката от
70 приказките е изразена чрез един от кратките фолклорни жанрове – пословицата, а това предполага умения за обяснение на алегоричния език, т.е. релацията казано и подсказано. Елемент на технологията (знания/ умения/ нагласи) Метод на обучение Ресурси/ процедури Форма на организация на работата 10. Умения за използване на приказната стилистика за генериране на учебни ресурси демонстрация, презентация, тренинг Учебни ресурси, базирани на приказен сюжет или включващи приказни герои групова работа, самостоятелна работа Академичната подготовка на студентите педагози включва умения за работа с готови ресурси, включени в учебници, помагала, образователни книги, но и целенасочено изграждане на способност за генериране на авторски ресурси. Такива се създават в часове за извънаудиторна заетост по време на „Творческите работилници за уроци“ в Колеж-Добрич [8, с. 239]. Част от изложената тук технология включва запознаване с образци на учебни материали, каквито могат да бъдат открити в методическата литература – „Приказка за прилагателните имена“ [1, с.169-171] и „Приказно пътешествие в Лексиландия“ [9, с.27-32]. Елемент на технологията (знания/ умения/ нагласи) Метод на обучение Ресурси/ процедури Форма на организация на работата 11. Нагласа на учителя да интерпретира заложените в приказката ценности дискусия, беседа Работа с методическа литература, посветена на ценностното ориентиране на децата и нравственото възпитание. Групова работа, самостоятелна работа
71 Нравственото послание на приказките е резултат от опита и грижата за съхранение на ценностната система. Наложително е в обучителната програма на студентите да бъде включена по-задълбочена теоретична подготовка по темата за ценностите чрез самостоятелно изпълнени изследователски задачи, както и дискутиране. Това предполага и ясна диференциация на ценностите – универсални, национални, родово-семейни, лични, както и осмисляне на предполагаеми конфликти при ценностен сблъсък. В началното училище се изучават текстове, които са средство за предаване на мъдрост и добродетели. Приказките имат особено силно въздействие в тази връзка. Виждайки противопоставянето на добър на лош герой, децата избират добрия като модел за идентификация и така постепенно изграждат образа на човека, който биха искали да бъдат. Децата в начална училищна възраст имат пълно доверие на възрастните. Всичко, което им се поднася, вярват, че е добро. И тъй като все още не са изградени антисугестивни бариери, е от изключително значение да има някой значим възрастен, който да подбира какво да стига до детското съзнание и какво да се отхвърли. Педагогът има отговорността да развива ценностната система на учениците си чрез подбор на текстове и интерпретирането им, за да се превърне ценностната система във филтър на идващото от външния свят. Приказките носят увереността, че детето ще се справи с трудностите, че ще намери помощ и добри хора, които да го подкрепят. Един от важните уроци, които научават постепенно учениците, е, че животът низ от избори, а изборите на човека зависят от приказките, които са му четени или е чел, т.е. от ценностите, които е приел за свои. Затова сам решава дали да бъде вълшебен помощник, или вредител в приказката на другите. В заключение ще кажем, че съвременният учител е изправен пред разнообразие от компетентностни модели.
72 Очаква се той да ги познава, да подбира най-адекватните за своята практика и да ги прилага в ежедневната си дейност [10]. Качественото академично обучение, каквото предлага Колеж-Добрич, включва и представянето на различни модели, които доказват резултатността си. Доказателство за ефективността от прилагането на изложената технология е предпочитанието на студентите да изготвят варианти на уроци за изучаване на приказки. От 59 обучавани второкурсници на изпита по методика на обучението по български език 49 предпочитат да работят върху приказка – българска или чужда фолклорна или авторска приказка. В изложенията им личи способност да прилагат модела на общата сюжетна схема, да диференцират героите според функцията им, да извличат и формулират посланието на приказката, да откриват архетипни образи. Малка част от студентите се затруднява да формулира приказните мотиви и да коментира изразните средства и тяхната роля за въздействието на текстовете. Прилагането на модела способства студентите да осмислят необходимостта от знания за ключовите компетентности не като значими сами за себе си, а за поефективно осъществяване на педагогическа дейност във възпитателен и дидактически контекст. ЛИТЕРАТУРА: 1. Георгиева. М, Р. Йовева, Ст. Здравкова. Обучението по български език и литература в началното училище. Ш. 2013 2. Иванова, Н. Читателската култура на учениците в начална училищна възраст и литературата за деца. София, 2024 3. Миронова, Л. Пътеводител в света на приказките. София, 2022 4. Панов, Ал. Теория на литературата. София, 1995 5. Проп, Вл. Морфология на приказката. София, 1995 6. Радев, Пл. Обща дидактика. Пловдив, 2014 7. Танкова, Р. Методика на обучението по български език и литература в началното училище. Пловдив, 2016 8. Христова, М. Творческа работилница за уроци – една иновация на Колеж-Добрич. В: Сборник с доклади от Научно-практическа конференция „Образование на бъдещето – предизвикателства
73 пред квалификацията на педагогическите специалисти“ Варна, 2025 г. 9. Христова, М. Езикова култура за отличен. 5.-8. клас. Лексикология. Силистра, 2025 10. Чавдарова-Костова, С. Наръчник за прилагане на компетентностния подход в обучението на бъдещи учители. София, 2022, с. 18 11. URL: https://rabotatanatotseva.blogspot.com/2009/10/blogpost_14.html