scieee AI-readable full text Open interactive document viewer

Formation of cooperation skills in motor activities through teamwork in preschool children (6–7 years old)

Yordanov, Yordan

Abstract

This article examines the formation of cooperation skills in preschool children through their participation in team motor activities. The development of social and communicative competences in early childhood is a key factor for the successful adaptation of the child in the group and in future school education. The study aims to establish how the systematic application of team motor games contributes to the development of social skills, trust and mutual assistance between children. Pedagogical methods and specific games used in experimental work with children aged 6–7 are presented. The analysis of the results shows that when including team games in daily activities, increased motivation, readiness for cooperation, sharing and conflict resolution skills are observed. The conclusion emphasizes the importance of pedagogical interaction, systematicity and the game approach as a means of building a socially competent personality.

Full text

32 ФОРМИРАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО В ДВИГАТЕЛНИТЕ ДЕЙНОСТИ ПОСРЕДСТВОМ ЕКИПНА РАБОТА ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ (6–7 ГОДИНИ) 1 ЙОРДАН ЙОРДАНОВ FORMATION OF COOPERATION SKILLS IN MOTOR ACTIVITIES THROUGH TEAMWORK IN PRESCHOOL CHILDREN (6–7 YEARS OLD) YORDAN YORDANOV Abstract: This article examines the formation of cooperation skills in preschool children through their participation in team motor activities. The development of social and communicative competences in early childhood is a key factor for the successful adaptation of the child in the group and in future school education. The study aims to establish how the systematic application of team motor games contributes to the development of social skills, trust and mutual assistance between children. Pedagogical methods and specific games used in experimental work with children aged 6–7 are presented. The analysis of the results shows that when including team games in daily activities, increased motivation, readiness for cooperation, sharing and conflict resolution skills are observed. The conclusion emphasizes the importance of pedagogical interaction, systematicity and the game approach as a means of building a socially competent personality. Keywords: cooperation, motor activity, teamwork, preschool age, social skills. I. Увод В съвременната образователна практика все поголямо значение се отдава на социалното и емоционалното 1 Статията е разработена по проект „Игровизацията в образователния процес“ на Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“, № 08-122/06.02.2025. 33 развитие на детето още в предучилищна възраст. Наред с когнитивните умения, уменията да сътрудничи, да комуникира ефективно и да работи в екип, са сред основните компетентности, заложени в Държавния образователен стандарт за предучилищно образование (МОН, 2016). Двигателните дейности като естествена форма на игра и изява създават благоприятни условия за изграждане на социални връзки, за развитие на доверие, взаимопомощ и уважение между връстници. Именно чрез движението детето изразява емоции, усвоява правила и опознава себе си в контекста на групата. Актуалността на изследването се определя от необходимостта педагогът да създава социално стимулираща среда, в която чрез двигателна активност се развиват както физическите, така и социалните умения на децата. Днес образователната система се стреми да внедрява нови методи в преподаването и обучението, които могат да подобрят ефективността. Така се появяват идеите за изграждане на екип, за насърчаване на сътрудничеството, включително физическа активност. Развитието и изграждането на екип датира от 30-те години на миналия век в Англия, където се организират спортни игри за насърчаване на сплотеността на екипа. Изграждането на екип е средство за насърчаване на сътрудничеството между децата, което включва конструктивно взаимодействие, вземане на решения и координация в екипа, както и вземане на решения за колективни резултати. Всичко това спомага за развитието на физически и творчески способности, както и взаимопомощ и укрепване на екипа. Реймънд Мередит Белбин [10] провъзгласява приноса на разпределението на ролите за подобряване на ефективността на груповата работа. Той отбелязва, че екипът функционира ефективно, ако ролите в него са ясно разпределени. Уместността на изследването на научно и теоретично ниво се основава на теоретично разбиране и методологично обосноваване на възможността за развиване на умения за сътрудничество в съвместната двигателна дейност при 6-7- 34 годишни деца чрез изграждане на екип. Що се отнася до актуалността на изследването на научно и методологично ниво, следва да се отбележи, че на практика са разработени малко методологични насоки за развитие на сътрудничеството у децата чрез двигателната активност. Наред с разбирането за актуалността на този въпрос, може да се установи противоречие между: необходимостта от развиване на умения за сътрудничество в двигателната активност при 6-7-годишните деца и неадекватността на разработените инструменти за подпомагане на този процес; потенциала на изграждането на екип в двигателната активност и липсата на методологични разработки относно използването на екипна работа в предучилищното образование с цел развиване на умения за сътрудничество в двигателната активност при 6-7-годишните деца. Това идентифицирано противоречие и необходимостта от разрешаването му определиха изследователския проблем. Цел на изследването: да се проучи как екипната работа при двигателни дейности подпомага формирането на умения за сътрудничество при деца на възраст 6–7 години. Задачи на изследването: ❖ Да се анализират теоретичните основи на сътрудничеството в предучилищна възраст. ❖ Да се разработи и приложи система от екипни двигателни игри. ❖ Да се изследват промените в уменията за сътрудничество след прилагане на игровите дейности. Обект на изследването: процесът на сътрудничество между децата в двигателни дейности. Предмет: педагогическите средства и методи за изграждане на умения за сътрудничество чрез екипна работа. Хипотеза: системното включване на екипни двигателни дейности в образователния процес води до подобряване на социалното взаимодействие и уменията за сътрудничество при децата в предучилищна възраст. 35 II. Теоретични постановки на сътрудничеството като социална компетентност В момента образователната работа с деца включва създаване на такива условия за децата в предучилищна възраст, които могат да им помогнат да изследват света около себе си самостоятелно и чрез съвместни дейности. В същото време възниква важен въпрос: как децата да овладея правилата за сътрудническо и взаимодействие помежду си. Взаимодействието предполага социално сътрудничество. Предучилищната възраст е благоприятен период за развитието на различни форми на взаимодействие между децата и техните връстници. Според Л. Виготски (1982) развитието на детето се осъществява чрез социално взаимодействие. В процеса на сътрудничество с връстници и възрастни се формират нови психични функции, а играта е основният контекст, в който това взаимодействие протича естествено. Ж. Пиаже (1992) подчертава, че колективната игра е ключов етап от социалното развитие – чрез нея детето се научава да спазва правила, да приема различни гледни точки и да регулира поведението си спрямо групата. В предучилищна възраст (6–7 години) децата преминават от егоцентрично към колективно поведение. Способността за сътрудничество се проявява чрез умения за договаряне, споделяне, взаимопомощ и съвместно решаване на проблеми (Славова, 2020). Е. О. Смирнова характеризира „сътрудничеството като взаимодействие, при което децата са ангажирани с обща задача, координират действията си и отчитат дейността на партньора си за постигане на общ резултат“ [8, с. 68]. Физическата активност отразява социалния живот и насърчава всестранното развитие на детето. Когато се разглежда съвместната физическа активност, тя може да се разглежда като взаимодействие между децата, използващо 36 умения за сътрудничество и водене на преговори. Съвместната физическа активност помага за развиване на уменията за работа в екип у децата. Колективната дейност изисква съвместното участие на всеки член на екипа за постигане на обща цел. Екипните двигателни игри осигуряват възможност за изява на инициативност и отговорност, комуникация и координация между участниците, развиване на емпатия и доверие, създаване на позитивна групова атмосфера. Когато детето играе в екип, то се учи да съобразява действията си с останалите, да приема успеха и неуспеха като общ резултат, а не като индивидуално постижение. За да се „постигнат резултати в сътрудничеството, се поставя обща цел; необходимо е децата да могат да я разпознават и самостоятелно да разбират необходимостта от съвместна дейност. Децата трябва да осъзнаят, че резултати могат да бъдат постигнати само когато действат заедно“ [9]. За да се насърчат взаимодействието и сътрудничеството, са необходими общи мотиви. III. Методика на изследването Изследването разглежда формиране на умения за сътрудничеството в двигателната активност. Изграждането на екип е съвременен инструмент за насърчаване на сътрудничеството. При деца в предучилищна възраст се разглежда в контекста на развиване на физически и творчески способности, както и на взаимопомощ в група и укрепване на екипа. Като диагностични методи бяха избрани: ❖ Наблюдение – проследяване на поведението и взаимодействието на децата в естествена игрова среда. ❖ Педагогически експеримент – прилагане на серия от 5 екипни двигателни игри в продължение на 4 седмици. ❖ Анкетиране и беседа с учителите за оценка на промените в поведението. 37 ❖ Анализ на резултати – чрез сравнение на данните от началното и крайното наблюдение. Изследването се проведе в рамките на четири седмици в предучилищна група с 37 деца от тях 17 момичета и 20 момчета във формална образователна среда и премина през три етапа: ❖ Констатиращ етап: наблюдение на нивото на сътрудничество в ежедневни игри. ❖ Формиращ етап: въвеждане на серия от специално подбрани колективни игри. ❖ Контролен етап: анализ на постигнатите промени. Ситуациите се провеждаха два пъти седмично, с продължителност 15 минути и следваха ротационен принцип. Децата преминаваха през различни роли, вземайки участие във всички игри. За целите на изследването бяха приложени два взаимнодопълващи се инструмента. Първият бе анкетиране и беседа с обучен педагогнаблюдател за оценка на промените в поведението на децата по отношение тяхното социално взаимодействие и сътрудничество по време на игрите. Вторият бе наблюдателна карта за сравнение на данните от началното и крайното наблюдение, която се попълваше от учителя. Чрез нея се проследяваха реалните прояви на децата в екипна среда. Именно това двойно измерване позволи да се постигне по-голяма надеждност на резултатите. Като диагностичен метод е избран набор от колективни игри и диагностични задачи, съответстващи на идентифицираните показатели, представени в Таблица 1. IV. Резултати и анализ Резултатите показват отчетлив положителен ефект след формиращия етап в сравнение с констатиращия. В началния етап беше установено, че: ❖ 37% от децата проявяваха затруднения при споделяне на материали; ❖ 42% не можеха да изчакат реда си; 38 ❖ 30% не проявяваха интерес към екипните задачи, предпочитайки индивидуални игри; ❖ само 25% активно помагаха на други деца. По време на констатиращата фаза на проучването определихме нивото на развитие на уменията за сътрудничество в двигателната активност сред 6-7годишните деца. Оценката разкри, че по-голямата част от изследваните лица имат ниски нива на умения за сътрудничество. Тези деца не показват желание да взаимодействат с връстниците си или да намират общ език. Те не изпълняват упражнения съвместно, а се движат само самостоятелно и не реагират на действията на партньорите си. Това от своя страна възпрепятства последващия анализ на действията и предаването на правилните движения. Таблица 1. Игри и съдържание № Име на играта Основна цел Основни правила 1 „Прехвърли топката“ Работа в екип и комуникация Децата стоят в кръг и си подават топка, без да я изпускат; при грешка започват заедно отначало. 2 „Щафета с препятствия“ Координация и взаимопомощ Всеки участник преминава препятствия, след което предава щафетата; успехът е общ. 3 „Задружно кълбо“ Екипно движение Всички държат въже в кръг и трябва да се движат в синхрон, без да го изпускат. 4 „Приятелска верига“ Емпатия и подкрепа Едно дете с превързани очи се води от други – чрез словесни указания и доверие. 5 „Да спасим топчето“ Колективно решаване на задача Групата трябва да пренесе топче по канал, съставен от части, които всеки държи. По време на формиращия етап на експерименталната работа внедрихме активни игри и двигателни упражнения, базирани на изграждане на екип, които насърчаваха уменията за сътрудничество. Следователно, развитието на 39 съвместни двигателни умения при деца в предучилищна възраст е възможно, ако: способността за сътрудничество в съвместни двигателни дейности е развита чрез изграждане на екип; двигателното действие, включено в съвместната двигателна дейност, е усвоено от всяко дете; физическите упражнения за изграждане на екип са разработени в съответствие с компонентите на съвместните дейности. След четири седмици участие в екипни двигателни дейности се наблюдава: ❖ увеличение на активното сътрудничество до 80%; ❖ подобрена комуникация и умение за договаряне при 75% от децата; ❖ значително намаляване на конфликтните ситуации; ❖ повишено чувство на принадлежност към групата при 60% от децата. Целта на контролния експеримент беше да се проучи динамиката на формирането на уменията за сътрудничество в двигателната активност при 6-7-годишни деца. За постигане на тази цел беше проведено повторно проучване за идентифициране на уменията за сътрудничество в двигателната активност при 6-7-годишни деца. Използвани бяха същите диагностични задачи, както в констатиращата фаза на изследването. Качественият анализ на диагностичните задачи показва, че развитието на способността за демонстриране на чувствителност към партньорите в играта се е увеличило. Показателят за ниско ниво е намалял. Средно ниво постигнаха 40% от участниците. Тези деца изпълниха задачата с помощта на експериментатора, тъй като не винаги разбираха инструкциите на другите участници, но слушаха внимателно партньорите си. Общият резултат беше налице, но това беше индивидуалният принос на всеки участник. Важно е, че тази категория сега включва деца, които преди това са били на ниско ниво. Високо ниво се наблюдава при 40% от участниците, което показва повишаване на нивото на умения за сътрудничество при децата. Децата започнаха самостоятелно да общуват с партньорите си и да 40 разпределят отговорности помежду си, стремейки се да постигнат обща цел. Резултатите показват повишена чувствителност към партньорите им в забавните занимания. В играта „Да спасим топчето“ децата започнаха с индивидуални действия, но след няколко опита сами осъзнаха, че успехът зависи от синхрон и обща стратегия. Това доведе до спонтанно сътрудничество и споделяне на отговорността. Диаграмата визуализира сравнението между началното състояние и резултатите след формиращия етап по четири ключови показателя: споделяне, изчакване, интерес към екипни задачи и активна помощ. Фигура 2. Диаграма, илюстрираща промените в уменията за сътрудничество след екипните двигателни дейности: Заключение Изследването потвърждава, че системното прилагане на екипни двигателни дейности в предучилищна възраст съществено подпомага развитието на умения за